Difference between revisions of "Learning design/bg"

From Telearn Thesaurus
Jump to: navigation, search
(Основна литература)
Line 1: Line 1:
<h1>Учебен дизайн</h1>
+
= Учебен дизайн =
<p><u>раб. версия 1</u>
+
 
</p><p><b>Editor</b>: Nicolas Balacheff, Laboratoire d’informatique de Grenoble  
+
<u>раб. версия 1</u>  
</p><p><b>Contributors</b>: Anne Lejeune, Laboratoire d’informatique de Grenoble
+
 
</p><p><b>Adaptation</b>: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands
+
'''Editor''': Nicolas Balacheff, Laboratoire d’informatique de Grenoble  
</p>
+
 
<h4> Определение </h4>
+
'''Contributors''': Anne Lejeune, Laboratoire d’informatique de Grenoble  
<ol><li>Учебният дизайн е процесът по прилагането на знанието за учебния дизайн , в случаите в които разработваме отделна учебна единици (курс, урок, програма).
+
 
</li><li>Терминът учебен дизайн стои зад формализираните параметри на учебен дизайн, които задават концептуален модел за описание на процеса на преподаване и процеса на учене. Конкретизацията на тези формализирани параметри съдържа три различни елемента: информационен модел, най-успешно приложение в практиката и ръководство за това приложение, както и XML връзка със свързващ дкумент (Kopper and Tattersall 2005).
+
'''Adaptation''': Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands  
</li></ol>
+
 
<h4>Сродни термини</h4>
+
==== Определение ====
<p><i>Синоними</i>
+
 
Дизайн на обучение, дизайн на образователни системи
+
#Учебният дизайн е процесът по прилагането на знанието за учебния дизайн , в случаите в които разработваме отделна учебна единици (курс, урок, програма).  
<i>Други сродни термини</i>
+
#Терминът учебен дизайн стои зад формализираните параметри на учебен дизайн, които задават концептуален модел за описание на процеса на преподаване и процеса на учене. Конкретизацията на тези формализирани параметри съдържа три различни елемента: информационен модел, най-успешно приложение в практиката и ръководство за това приложение, както и XML връзка със свързващ дкумент (Kopper and Tattersall 2005).
Език за образователно моделиране, знание за учебен дизайн
+
 
</p>
+
==== Сродни термини ====
<h4>Коментар по развитието на термина</h4>
+
 
<p>Идеята за формално изражение на учебния дизайн (УД) е създадена въз основа на предхождащия го език за образователно моделиране (ЕОМ) в отговор на нуждата от ефективни и привлекателни за учащите курсове и програми, като заедно с това осигурява приятна и ефективна работна среда за тези, които имат задачата да разработят учебни материали, планират учебния процес, преподават и оценяват изпълнението (Kopper and Tattersall 2005, p.v). Идеята за УД възниква първоначално у Валкенбургската група през 2002 и е възприета от работната група IMS през 2003.
+
''Синоними'' Дизайн на обучение, дизайн на образователни системи ''Други сродни термини'' Език за образователно моделиране, знание за учебен дизайн  
</p>
+
 
<h4>Проблематика на превода</h4>
+
==== Коментар по развитието на термина ====
<p>-/-
+
 
</p>
+
Идеята за формално изражение на учебния дизайн (УД) е създадена въз основа на предхождащия го език за образователно моделиране (ЕОМ) в отговор на нуждата от ефективни и привлекателни за учащите курсове и програми, като заедно с това осигурява приятна и ефективна работна среда за тези, които имат задачата да разработят учебни материали, планират учебния процес, преподават и оценяват изпълнението (Kopper and Tattersall 2005, p.v). Идеята за УД възниква първоначално у Валкенбургската група през 2002 и е възприета от работната група IMS през 2003.  
<h4>Предметна проблематика</h4>
+
 
<p>Предизвикателството пред работната група IMS за формализирането на параметри на даден учебен дизайн е да осигури разумен баланс между гъвкавост и сложност в процеса на адаптация към непрестанно еволюиращите технологии за изследване на технологично подпомогнатото учене/обучение. Този факт е от особена важност за нарасналия интерес към компютърно-подпомогнато колаборативно учене и адаптивното учене. Извън своите педагогически задачи, учебният дизайн на работната група IMS има за цел да направи ефективно поделянето и рециклирането на даден учебен дизайн, като същевременно осигури неговата приложимост в различни системи.
+
==== Проблематика на превода ====
</p>
+
 
<h4>Основна литература</h4>
+
-/-  
<p><a href="http://books.google.fr/books/about/Learning_Design.html?id=MNQxDKbTpisC&amp;redir_esc=y">[n]</a> Koper R., Tattersall C. (eds) (2005) Learning design. Berlin: Springer.(Préface|<a href="http://www-jime.open.ac.uk/article/2005-18/262">[n]</a>)
+
 
</p>
+
==== Предметна проблематика ====
 +
 
 +
Предизвикателството пред работната група IMS за формализирането на параметри на даден учебен дизайн е да осигури разумен баланс между гъвкавост и сложност в процеса на адаптация към непрестанно еволюиращите технологии за изследване на технологично подпомогнатото учене/обучение. Този факт е от особена важност за нарасналия интерес към компютърно-подпомогнато колаборативно учене и адаптивното учене. Извън своите педагогически задачи, учебният дизайн на работната група IMS има за цел да направи ефективно поделянето и рециклирането на даден учебен дизайн, като същевременно осигури неговата приложимост в различни системи.  
 +
 
 +
==== Основна литература ====
 +
 
 +
&lt;a href="http://books.google.fr/books/about/Learning_Design.html?id=MNQxDKbTpisC&amp;redir_esc=y"&gt;[n]&lt;/a&gt; Koper R., Tattersall C. (eds) (2005) Learning design. Berlin: Springer.(Préface|&lt;a href="http://www-jime.open.ac.uk/article/2005-18/262"&gt;[n]&lt;/a&gt;)

Revision as of 15:34, 19 March 2013

Учебен дизайн

раб. версия 1

Editor: Nicolas Balacheff, Laboratoire d’informatique de Grenoble

Contributors: Anne Lejeune, Laboratoire d’informatique de Grenoble

Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Определение

  1. Учебният дизайн е процесът по прилагането на знанието за учебния дизайн , в случаите в които разработваме отделна учебна единици (курс, урок, програма).
  2. Терминът учебен дизайн стои зад формализираните параметри на учебен дизайн, които задават концептуален модел за описание на процеса на преподаване и процеса на учене. Конкретизацията на тези формализирани параметри съдържа три различни елемента: информационен модел, най-успешно приложение в практиката и ръководство за това приложение, както и XML връзка със свързващ дкумент (Kopper and Tattersall 2005).

Сродни термини

Синоними Дизайн на обучение, дизайн на образователни системи Други сродни термини Език за образователно моделиране, знание за учебен дизайн

Коментар по развитието на термина

Идеята за формално изражение на учебния дизайн (УД) е създадена въз основа на предхождащия го език за образователно моделиране (ЕОМ) в отговор на нуждата от ефективни и привлекателни за учащите курсове и програми, като заедно с това осигурява приятна и ефективна работна среда за тези, които имат задачата да разработят учебни материали, планират учебния процес, преподават и оценяват изпълнението (Kopper and Tattersall 2005, p.v). Идеята за УД възниква първоначално у Валкенбургската група през 2002 и е възприета от работната група IMS през 2003.

Проблематика на превода

-/-

Предметна проблематика

Предизвикателството пред работната група IMS за формализирането на параметри на даден учебен дизайн е да осигури разумен баланс между гъвкавост и сложност в процеса на адаптация към непрестанно еволюиращите технологии за изследване на технологично подпомогнатото учене/обучение. Този факт е от особена важност за нарасналия интерес към компютърно-подпомогнато колаборативно учене и адаптивното учене. Извън своите педагогически задачи, учебният дизайн на работната група IMS има за цел да направи ефективно поделянето и рециклирането на даден учебен дизайн, като същевременно осигури неговата приложимост в различни системи.

Основна литература

<a href="http://books.google.fr/books/about/Learning_Design.html?id=MNQxDKbTpisC&redir_esc=y">[n]</a> Koper R., Tattersall C. (eds) (2005) Learning design. Berlin: Springer.(Préface|<a href="http://www-jime.open.ac.uk/article/2005-18/262">[n]</a>)