Difference between revisions of "Overlay/bg"
(Created page with "<h1>Оувърлей</h1> <u>раб. версия 1</u> '''Editor''': Nicolas Balacheff, LIG, Grenoble, France '''Contributors''': …/… '''Adaptation''': Vyara Dimitrova,...") |
m (→Определение) |
||
| Line 8: | Line 8: | ||
'''Adaptation''': Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands | '''Adaptation''': Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands | ||
| − | ====Определение==== | + | ==== Определение ==== |
| − | Терминът овърлей е изключително често използван в изследванията за моделиране на учащия, особено за състеми за индивидуално обучение и обучение в малки групи, където Венгер го отчита като „стандартна парадигма” (р. 137). Терминът е въведен от Кар и Голдщайн през 1977 и дефиниран по следния начин: | + | |
| + | Терминът овърлей е изключително често използван в изследванията за моделиране на учащия, особено за състеми за индивидуално обучение и обучение в малки групи, където Венгер го отчита като „стандартна парадигма” (р. 137). Терминът е въведен от Кар и Голдщайн през 1977 и дефиниран по следния начин: | ||
| + | <blockquote> | ||
„ Същността на идеята се състои в проектирането на модулна програма Експерт за дадена задача, както и в конструирането на обяснение за разликите в поведението на Експерта и субекта-играч спрямо липсата у самия играч на уменията, които Експерта притежава. По този начин моделът на играча е изграден от група от хипотези, всяка от които записва информация за това доколко системата е сигурна, че играчът притежава дадено умение. Такива модели са наречени оувърлей, за да отразят факта, че в основата си моделът на инидивида представлява изкуствени малки изменемия върху начина, по който е изграден Експерта”. (стр. 4) | „ Същността на идеята се състои в проектирането на модулна програма Експерт за дадена задача, както и в конструирането на обяснение за разликите в поведението на Експерта и субекта-играч спрямо липсата у самия играч на уменията, които Експерта притежава. По този начин моделът на играча е изграден от група от хипотези, всяка от които записва информация за това доколко системата е сигурна, че играчът притежава дадено умение. Такива модели са наречени оувърлей, за да отразят факта, че в основата си моделът на инидивида представлява изкуствени малки изменемия върху начина, по който е изграден Експерта”. (стр. 4) | ||
| + | </blockquote> | ||
Доката сама по себе си думата ‘оувърлей’ би значела, че един модел покрива по някакъв начин друг модел, дефиницията на Кар и Голдщай ограничава тази връзка, предизвиквайки критика върху избора на наименование: | Доката сама по себе си думата ‘оувърлей’ би значела, че един модел покрива по някакъв начин друг модел, дефиницията на Кар и Голдщай ограничава тази връзка, предизвиквайки критика върху избора на наименование: | ||
| + | <blockquote> | ||
„ ‘Оувърлей модел’ (Carr and Goldstein, 1977) е такъв модел, при който единствените отчетени разминавания са липсващи части познание: RS*k ⊃ RSRL*k. Употребата на термина ‘оувърлей’ не е прецизна поради неговата двусмисленост. В този смисъл „частичен модел’ определено би бил по-добрият вариант. Въпреки това, думата ‘овърлей’ е установена отдавна в областта на интелигентните системи за индивидуално обучение и обучение в малки групи” (Dillenbourg and Self 1992). | „ ‘Оувърлей модел’ (Carr and Goldstein, 1977) е такъв модел, при който единствените отчетени разминавания са липсващи части познание: RS*k ⊃ RSRL*k. Употребата на термина ‘оувърлей’ не е прецизна поради неговата двусмисленост. В този смисъл „частичен модел’ определено би бил по-добрият вариант. Въпреки това, думата ‘овърлей’ е установена отдавна в областта на интелигентните системи за индивидуално обучение и обучение в малки групи” (Dillenbourg and Self 1992). | ||
| + | </blockquote> | ||
| + | |||
====Сродни термини==== | ====Сродни термини==== | ||
Моделиране на учащия, интлигентни системи за обучение | Моделиране на учащия, интлигентни системи за обучение | ||
Revision as of 13:15, 4 March 2013
Contents
Оувърлей
раб. версия 1
Editor: Nicolas Balacheff, LIG, Grenoble, France
Contributors: …/…
Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands
Определение
Терминът овърлей е изключително често използван в изследванията за моделиране на учащия, особено за състеми за индивидуално обучение и обучение в малки групи, където Венгер го отчита като „стандартна парадигма” (р. 137). Терминът е въведен от Кар и Голдщайн през 1977 и дефиниран по следния начин:
„ Същността на идеята се състои в проектирането на модулна програма Експерт за дадена задача, както и в конструирането на обяснение за разликите в поведението на Експерта и субекта-играч спрямо липсата у самия играч на уменията, които Експерта притежава. По този начин моделът на играча е изграден от група от хипотези, всяка от които записва информация за това доколко системата е сигурна, че играчът притежава дадено умение. Такива модели са наречени оувърлей, за да отразят факта, че в основата си моделът на инидивида представлява изкуствени малки изменемия върху начина, по който е изграден Експерта”. (стр. 4)
Доката сама по себе си думата ‘оувърлей’ би значела, че един модел покрива по някакъв начин друг модел, дефиницията на Кар и Голдщай ограничава тази връзка, предизвиквайки критика върху избора на наименование:
„ ‘Оувърлей модел’ (Carr and Goldstein, 1977) е такъв модел, при който единствените отчетени разминавания са липсващи части познание: RS*k ⊃ RSRL*k. Употребата на термина ‘оувърлей’ не е прецизна поради неговата двусмисленост. В този смисъл „частичен модел’ определено би бил по-добрият вариант. Въпреки това, думата ‘овърлей’ е установена отдавна в областта на интелигентните системи за индивидуално обучение и обучение в малки групи” (Dillenbourg and Self 1992).
Сродни термини
Моделиране на учащия, интлигентни системи за обучение
Коментар по развитието на термина
-/-
Проблематика на превода
Терминът често бива въвеждан директно.
Предметна проблематика
Този термин е бил въведен в отговор на нуждите на изследователски проект по технологично подпомогнато учене.
