Constructionism/bg
Contents
Конструкционизъм
раб. версия 1
Editor: Richard Noss, London Knowledge Lab, IOE, University of London
Contributors: …/…
Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands
Определение
Конструкционизмът е теория за ученето и изграждането на значение посредством създаването на конкретни и обществени обособени единици, коита са под формата на предмети или предметни изображения.
Сродни термини
Конструктивизъм (constructivism)
Коментар по развитието на термина
Сеймор Пейпърт дава начало на идеята за конструкционизма в средата на 80-те години на 20-ти в. В основата си тази идея застъпва твърдението, че конструирането на външни изображения e мощен начин за изграждане на знание в съзнанието на учащите, като целта е да бъдат създадени физически или виртуални обекти, които да могат да бъдат споделяни. Докато идеята за конструкционизма бива обичайно представена като педагогическа теория (т.е. констукционизъм срещу инструкционизъм според терминологията на Пейпърт и Харел (Harel & Papert 1991 p.1)), тя същевременно представлява и епистемологична теория, която цели както изграждането на физически и виртуални познавателни конструкции, така и такива в съзнането на учащия. Разбирането за това как се развиват познавателните структури е същностна и неизменна част от подкрепата на Пейпърт за една всеобхватна и мощна педагогическа практика и теория.
Проблематика на превода
-/-
Предметна проблематика
Дефинирането на термина ‘констукционизъм’ би било оксиморонно, ако следваме авторите на този неологизъм „тъй като в крайна сметка констукционизмът може да бъде сведен до твърдението, че всичко може да бъде възприемано като носещо характеристиката да бъде изградено.”
„ Най-простото определение на конскрукционизма предизвиква в съзнанието идеята за учене чрез произвеждане” (Harel & Papert 1991 p.1)
„Констукционизъм – така както думата с N се различава от думата с V (на англ. ез. – constructioNism vs. constructiVism )- поделя духа на конструктивистката идея за ученето като изграждне на познавателните структури незавизимо от обстоятелствата на учене. Същевременно той добавя и условието, че това се случва особено изразително в ситуации, в които учащият е целенасочено ангажиран в изграждането на даден обект в публичното пространство, бил той пясъчен замък или теория за Вселената (Harel & Papert 1991 p.1).
Докато теоретичната концепция за конструктивизма, въведена от Пиаже в средата на 20-ти в., обхваща психологическата органика, върху която всяко учене е изградено (независимо от това дали има или няма процес на обучение), целта на констукционизма е да намери начини да изгради педагогическа теория, която би могла да го стимулира.
Основна литература
Harel I., Papert S. (eds.) (1991). Constructionism. Norwood, NJ: Ablex Publishing Corporation [the first chapter is available here: http://www.papert.org/articles/SituatingConstructionism.html and http://namodemello.com.br/pdf/tendencias/situatingconstrutivism.pdf