Revision as of 16:28, 19 March 2013

Образователен афорданс

раб. версия 1

Editor: Paul A. Kirschner, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Contributors: Nicolas Balacheff, LIG, Grenoble, France

Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Определение

В контекста на изследванията в образованието и технологично подпомогнатото учене/обучение, терминът образователен афорданс е придобил значение, което се отнася до намирането на начини за изразяване на характеристики на средата, които във взаимодействие с потребителя оптимизират неговия потенциал за учене:

„ Образователният афорданс е тези характеристика (напр. как дадена образователна програма е приложена в практиката) , която определя дали и как дадено поведение по време на учене би могло да бъде осъществено в определен контекст (напр. екип по проект, разпръснати учебни общности). Образователният афорданс може да бъде дефиниран [...] като връзката между характеристиките на дадена образователна намеса и характеристиките на учащия (за компютърно-подпомогнато колаборативно учене/обучение: учащия и учебната група), които спомагат за осъществяването на определени видове учене от самия него (за компютърно-подпомогнато колаборативно учене/обучение: членовете на групата също).” (Kirschner 2002, p.14)

Сродни термини

Адаптивна учебна среда, познававелни параметри на материалната среда, взаимодействие, ситуативно учене

Коментар по развитието на термина

Въведен като понятие от Джей Джей Гибсън (1977), параметрите на материалната среда засягат възможностите за взаимодействие между даден играч и артефакт, които биха могли да съществуват независимо от факта как тези параметри биват възприети от гледна точка на тяхното предназначение. Понятието е основано на връзката възприятие-действие (т.е. виждаш-правиш) и на взаимната връзка между играч и артефакт (т.е. играчът е изморен, така че той сяда на стол. Същевременно същият стол може да бъде използван и за много други цели в зависимост от това какво му е нужно на даден играч, като например да смени електрическа крушка). Обърнете внимание на това, че столът няма образователни параметри, а образователните параметри са определени от връзката между човека (и ситуацията, в която той/тя се намира, или неговото/нейното намерение) и стола ( и неговите характеристики). Доналд Норман (1988) и Уилям Гейвър (1991) модифицират и/или разширяват термина като концептуален инструмент за дискусии, свързани с дизайна на интерактивни системи, и съответно говорят за възприемани и възможни за възприемане образователни параметри.

Проблематика на превода

-/-

Предметна проблематика

Този термин е въведен в информационните и изчислителните науки от Норман (1988)като наименование на възможностите за действия, които биват възприемани или могат да бъдат възприети от потребителя. Употребата на термина в контекста на изследванията на технологично подпомогнатото учене се нуждае от известно приспособяване:

„ Читателят не бива да приема оригиналното значение на термина „параметър” на артефакт по начина, по който той бива възприет буквално в среда на компютърно подпомогнато колаборативно учене/обучение. Параметрите в смисъла на Гибсън се отансят основно до много прости артефакти, при които ‘връзката виждам-правя’съществува директно. Играчът не мисли съзнателно, а по-скоро възприема параметъра и действията, макар че, от друга страна, способността му да възприема параметъра (да разграничи модели на информация, за да може да възприеме нещо) е възможно да се наложи да бъде усвоена.

За сложни артефакти, като например каквато е една образователна среда, ученето също трябва да бъде взето предвид, като същевременно бива и способствано. При това връзката възприятие-действие съществува, но не е толкова директна, тъй като след период на учене или привикване, действията стават автоматични и несъзнателни. В този смисъл параметрите не предизвикват, а просто способстват. Те снижават прага за изпъленнието на и/или подпомагат дадено действие.”

Основна литература

[1] Gaver, W. (1991). Technology affordances. In: S. P. Robertson, G. M. Olson, & J. S. Olson (Eds.), Proceedings of the ACM CHI 91 Human Factors in Computing Systems Conference. April 28 - June 5, 1991 (pp. 79-84). New York: ACM.

[2]Gibson J. J. (1977). The theory of affordances. In R. Shaw & J. Bransford (Eds.), Perceiving, Acting and Knowing (pp. 67-82). Hillsdale, NJ: Erlbaum.

[3] Kirschner P. A. (2002). Can we support CCSL ? Educational, social and technological affordances for learning. In: Three worlds of CSCL: Can we support CSCL ? (pp. 7-34). The Open Universiteit Nederland.

[4] Norman D. A. (1988) The psychology of everyday things. New York: Basic Books. 257 pages.