Latest revision as of 17:51, 19 March 2013

Образователен афорданс

раб. версия 1

Editor: Paul A. Kirschner, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Contributors: Nicolas Balacheff, LIG, Grenoble, France

Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Определение

В контекста на изследванията в образованието и технологично подпомогнатото учене/обучение, терминът образователен афорданс е придобил значение, което се отнася до намирането на начини за изразяване на характеристики на средата, които във взаимодействие с потребителя оптимизират неговия потенциал за учене:

„ Образователният афорданс е тези характеристика (напр. как дадена образователна програма е приложена в практиката) , която определя дали и как дадено поведение по време на учене би могло да бъде осъществено в определен контекст (напр. екип по проект, разпръснати учебни общности). Образователният афорданс може да бъде дефиниран [...] като връзката между характеристиките на дадена образователна намеса и характеристиките на учащия (за компютърно подпомогнато колаборативно учене/обучение: учащия и учебната група), които спомагат за осъществяването на определени видове учене от самия него (за компютърно подпомогнато колаборативно учене/обучение: членовете на групата също).” (Kirschner 2002, p.14)

Сродни термини

Адаптивна учебна среда (adaptive learning environment), познавателни афорданс (epistemic affordance), взаимодействие (interaction), ситуативно учене (situated learning)

Коментар по развитието на термина

Въведен от Джей Джей Гибсън (1977), терминът афорданс се отнася до възможностите за взаимодействие между даден актьор и даден артефакт, които биха могли да съществуват независимо от факта как те биват възприети от гледна точка на тяхното предназначение. Понятието е основано на връзката възприятие-действие (т.е. виждаш-правиш) и на взаимната връзка между актьор и артефакт (т.е. актьорът е изморен, така че той сяда на стол. Същевременно същият стол може да бъде използван и за много други цели в зависимост от това какво на дадения актьор му е нужно, като например да смени електрическа крушка). Обърнете внимание на това, че столът няма афорданс, а афордансът е определен от връзката между човека (и ситуацията, в която той/тя се намира, или неговото/нейното намерение) и стола ( и неговите характеристики). Доналд Норман (1988) и Уилям Гейвър (1991) модифицират и/или разширяват термина като концептуален инструмент за дискусии, свързани с дизайна на интерактивни системи, и съответно говорят за възприеман и възможен за възприемане афорданс.

Проблематика на превода

Френски: disponibilité d'une ressource éducative, exploitabilité d'une situation éducative, като терминът бива прилаган в практиката директно на английски (т.е. affordance)

Немски: affordanz

Предметна проблематика

Този термин е въведен в информационните и изчислителните науки от Норман (1988)като наименование на възможностите за действия, които биват възприемани или могат да бъдат възприети от потребителя. Употребата на термина в контекста на изследванията на технологично подпомогнатото учене/обучение се нуждае от известнa адаптация обаче:

„ Читателят не бива да възприема оригиналното значение на термина „афорданс” на артефакт по сложния начин, по който той бива употребяван буквално в среда на компютърно подпомогнато колаборативно учене/обучение. Афорданс в смисъла на Гибсън се отнасят основно до много прости артефакти, при които ‘връзката виждам-правя’съществува директно. Актьорът не мисли съзнателно, а по-скоро възприема афорданса и действията, макар че, от друга страна, способността му да възприема афорданса (да разграничи модели на информация, за да може да възприеме нещо) е възможно да се наложи да бъде придобита.

За сложни артефакти, какъвто например е една образователна среда, ученето също трябва да бъде взето предвид, като същевременно то бива и стимулирано. При това връзката възприятие-действие съществува, но не е толкова директна, тъй като след период на учене или привикване, действията стават автоматични и несъзнателни. В този смисъл афордансът не предизвиква, а просто способства. Неговата цел е да снижава прага на изпълнение на дадено действие и/или го оптимизира.”

Основна литература

[1] Gaver, W. (1991). Technology affordances. In: S. P. Robertson, G. M. Olson, & J. S. Olson (Eds.), Proceedings of the ACM CHI 91 Human Factors in Computing Systems Conference. April 28 - June 5, 1991 (pp. 79-84). New York: ACM.

[2]Gibson J. J. (1977). The theory of affordances. In R. Shaw & J. Bransford (Eds.), Perceiving, Acting and Knowing (pp. 67-82). Hillsdale, NJ: Erlbaum.

[3] Kirschner P. A. (2002). Can we support CCSL ? Educational, social and technological affordances for learning. In: Three worlds of CSCL: Can we support CSCL ? (pp. 7-34). The Open Universiteit Nederland.

[4] Norman D. A. (1988) The psychology of everyday things. New York: Basic Books. 257 pages.