Epistemic feedback/bg

Обратна епистемна връзка

раб. версия 1

Editor: Vanda Luengo, Laboratoire d’informatique de Grenoble

Contributors: Nicolas Balacheff, Laboratoire d’informatique de Grenoble

Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Определение

Обратната епистемна връзка е обратна връзка, която бива зададена от средата на учене по отношение на конкретна единица знание и нейните учебни характеристики. Изчисляването на обратна епистемна връзка включва данни за учащия, педагогическите модели и областта на познание.

Сродни термини

Епистемна интеракция, епистемни дейности, епистемни параметри на материалната среда

Коментар по развитието на термина

Произходът на израза „обратна епистемна връзка” може да бъде открит в областта на философията на науката (Margeneau 1978 р.287), където той представя обратната връзка като съдържание, което отразява взаимодействието между осезателните характеристики на средата, от една страна, и познанието и очакванията на потребителите , от друга. Терминът бива използван в изследванията на интеракцията човек-комютър (ИЧК), които отчитат три функционални роли на човешките жестове: семиотична, ерготична и епистемна, като епистемната „позволява на хората да учат за средата посредством тактилни усещания.” (Crowley and Martin 1997 p.1). Понятието обратна епистемна връзка е въведено в изследванията на технологично подпомогнатото учене в контекста на проектирането и изследванията на виртуална реалност и симулация за професионално обучение, за да охарактеризира обратната връзка, която позволява на учащите да възприемат и анализират своите действия спрямо нужното в случая познание (Luengo 2009 p.26 sqq).

Проблематика на превода

-/-

Предметна проблематика

Стелан Олсън (1996) въвежда термина епистемни дейности, за да отчете факта, че „ човешките същества не използват тяхната способност за разбиране докато са в действие, а в генерирането на символи” (ibid.p.95). Той включва дейности като описване, обесняване, прогнозиране, дискутиране и т.н. В съответствие с този подход, изследванията в областта на подпомогнатото от компютър колаборативно учене възприемат термина епистемна интеракция за онези взаимодействия, които „потенциално се отнасятдо изразяването и критичния преглед на основи за идеи и планове” (Baker et al. 2001). Разработването на висококачествени симулации и тяното прилагане в ученето създават нова възможност за фасилитация на усвояването на практически умения, което само по себе си се отнася и до критичната преценка на причините за дадено действие. Епистемната интеракция, свързана с практически умения и често с неточно определени прараметри (Lynch et al. 2009) в ситуация на симулация , цели включването на епистемните дейности (особено на усторйствата за конктрол) при генерирането на епистемна обратна връзка. Например в случай на визуални и тактилни усещания, отчитането на визуалните устройства за контрол и тяхната логика (какви знания се изискват, за да осъществят визуална верификация) прави генерирането на епистемна обратна връзка, свързано с необходимите знания, възможно. При този вид интеракция не е необходимо да бъде предложено пълно описание на действието (което, всъщност, е невъзможно в областите с неточно дефинирани параметри), а да се определят съответните устройства за контрол на действия от гледна точка на процеса на учене.

Основна литература

[1] Margenau H. (1978) Physics and philosophy: selected essays. D. Reidel Co.

[2] Baker, M.J., de Vries, E., Lund, K., Quignard, M. (2001) Computer-mediated epistemic interactions for co-constructing scientific notions: Lessons learned from a five-year research programme. In: Dillenbourg P., Eurelings A., Hakkarainen K. (eds.) Proceedings of EuroCSCL 2001: European Perspectives on Computer-Supported Collaborative Learning (pp. 89-96). Maastricht: Maastricht McLuhan Institute.

[3] Crowley J. L., Martin J. (1997) Visual Processes for Tracking and Recognition of Hand Gestures. International Workshop on Perceptual User Interfaces, Banf, Ca, October 1997

[4] Luengo V. (2009) Les rétroactions épistémiques dans les Environnements Informatiques pour l’Apprentissage Humain. Habilitation à diriger de recherche. Grenoble: Université Joseph Fourier.

[5] Ohlsson, S. (1996) Learning to do and learning to understand: A lesson and a challenge for cognitive modeling, in P. Reiman et H. Spade (dirs.), Learning in Humans and Machines: Towards an interdisciplinary learning science, Oxford, Elsevier Science, p. 37-62.

[6] Lynch, C., Ashley, K., Pinkwart, N., Aleven, V. (2009) Concepts, structures, and goals: Redefining ill-definedness. International Journal of Artificial Intelligence in Education.