Collaboration script/bg

Адаптивна учебна среда

раб. версия 1

Editor: Pierre Dillenbourg, École Polytechnique Fédérale de Lausanne

Contributors: Frank Fischer, Department of Psychology, University of Munich

Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Определение

Колаборативният скрипт е набор от инструкции, които са проектирани за стуктуриране на колаборативно учене. Изграждането на колаборативен скрипт е педагогически метод, който вместо да оставя учащите в групата да структурират взаимодействията си напълно свободно, предписва как задачата и целият колаборативен процес да бъдат организирани. По-конкретно колаборативният скрипт задава конкретни параметри за това как учебните групи да бъдат стуктурирани; как ролите в тези групи да бъдат разпределени; кои да бъдат стъпките по изпълнението на дадената задача; какъв да бъде режимът на комуникация.

Сродни термини

-/-

Коментар по развитието на термина

Думата ‘скрипт’ е взаимствана от идеята на Шанк за скрипт по начина, по който тя е възприета в областта на изкуствения интелект: „структура, която задава необходима последователност от събития в рамките на конкретна ситуация. Един скрипт е съставен от слотове и изисквания за това какво тези слотове могат да съдържат. Структурата представлява едно цяло от интегрирани елементи и това, което един слот съдържа, има отражение върху всички останали слотове” (Schank and Abelson 1977,р.41).

Проблематика на превода

-/-

Предметна проблематика

Макар и взаимстван от разработките на изкуствен интелект, терминът „скрипт” в тази му употреба не е свързан с термина „скрипт”, който стандартно бива използван в програмирането (например ‘PERL script’). Терминът ‘скрипт’ се използва в когнитивната психология, където той се отнася до „ строго специфични структури в човешката памет, които остават сравнително неизменени в сиуации, в които даденият скрипт се активира” (Kollar et al. 2006). Както и в разработките на изкуствен интелект, „ скриптът е предварително дефинирана, стереотипна последовтелност от действия, която задава рамките на добре позната ситуация (Schank and Abelson 1975, p.41). За разлика от това разбиране обаче, колаборативният скрипт може да приема различни степени на свобода, която се преписва на учащите чрез структурата, посредством която те си сътрудничат (Kollar et al. 2006). Въведена е серия от подтермини, за да могат да бъдат разграничени няколко характеристики или елементи на колаборативния скрипт:

• „Макро-скриптът” задава груба рамка на процеса на колаборативна интеракция, като например последователност от дейности. Най-известният пример е т. нар. Джигсо скрипт, разработен от Aronson et al. (1978).
• „Микро-скриптът” задава схемата, по която учащите общуват един с друг, като например, ако Джон предложи аргумент, след това Сюзан трябва да го оспори. Микро-скриптите са до известна степен модели на диалози (много от тях модели на дискусии), които участниците се предполага, че ще интернализират чрез практиката.
• „Интегрираните скриптове” се отнасят до микро-скриптове, които включват не само колаборативни дейности, но същевременно индивидуални такива (четене, обобщаване...), както и задачи, обхващащи дейности с цели класове от учащи (лекции, отчитане на резултати от извършена работа). С тази добавка концепцията се доближава много до общата представа за педагогически сценарий, урочен план или схема на дейности в класната стая.
• „Вътрешен колаборативен скрипт” се отнася до знанията, които индивидуалният учащ има за повтарящи се колаборативни ситуации. Приема се, че вътрешният колаборативен скрипт насочва разбирането на учащия за самата ситуация, както и какви действия е нужно да бъдат предприети в нея. Възможно е вътрешните колаборативни скриптове да си взаимодействат по сложен начин с външните колаборативни скриптове (т.е. дидиктическо упътване за взаимодействие) (Kollar et al., 2006).
• Понятието „оувърскриптинг” е свързано с риска от поставяне на прекалено стриктни параметри на взаимодействие, които е възможно да нарушат естествената наситеност на процеса на интеракция.

Key references

[1] Aronson E., Blaney N., Sikes J., Stephan C., Snapp M. (1978) The Jigsaw Classroom. Beverly Hills, CA: Sage Publication.

[2] Dillenbourg P. (2002) Over-scripting CSCL: The risks of blending collaborative learning with instructional design. In: Kirschner P. A. (ed.) Three worlds of CSCL. Can we support CSCL (pp.61-91). Heerlen: Open Universiteit.

[3] Dillenbourg P., Hong F. (2008) The mechanics of CSCL macro scripts. International Journal of Computer-Supported Collaborative Learning. 3 (1) 5-23

[4] Fischer F., Mandl H., Haake J. M., Kollar I. (eds.) (2007) Scripting computer-supported collaborative learning – cognitive, computational, and educational perspectives. New York: Springer.

[5] Kollar I., Fischer F., Hesse F. W. (2006) Collaboration scripts - a conceptual analysis. Educational Psychology Review. 18(2) 159-185

[6]O'Donnell A. M., Dansereau D. F. (1992) Scripted cooperation in student dyads: A method for analyzing and enhancing academic learning and performance. In R. Hertz-Lazarowitz and N. Miller (eds.) Interaction in cooperative groups: The theoretical anatomy of group learning (pp. 120-141). London: Cambridge University Press.

[7] Schank R.C., Abelson R. (1977) Scripts, Plans, Goals, and Understanding : An Inquiry into Human Knowledge Structures. Hillsdale, N.J. : Lawrence Erlbaum Associates. 256 pages.