Learning grid/bg

Учебен грид

раб. версия 2

Editor: Saverio Salerno and Pierluigi Ritrovato CRMPA – Research Center in Pure and Applied Mathematics University of Salerno

Contributors: Matteo Gaeta CRMPA – University of Salerno

Adaptation: Krassen Stefanov, University of Sofia (BG)

Определение

Учебният грид (решетка, мрежа) представлява софтуерна архитектура, която е базирана на 3 части (1) грид технологии, (2) семантика и (3) образователно моделиране, които позволяват дефиниране и изпълнение на нови видове социално сътрудничещи си учебни практики, получени посредством съчетание на разпределени хетерогенни участници, ресурси и услуги, открити и управлявани посредством Грид (решетка, Grid).

Коментар по развитието на термина

Грид технологията е дефинирана за първи път в края на 90-те от Ian Foster и Carl Kesselman, в известната книга “The Grid: Blueprint for a New Computing Infrastructure” (Foster and Kesselman 1999), като „хардуерна и софтуерна инфраструктура, която осигурява зависим, последователен, всепроникващ и евтин достъп до високоскоростни изчислителни ресурси”. Идеята е да се позволи изчислителните услуги да имат същия лесен достъп до ресурси както електрическите уреди чрез електрическата мрежа - само включването на един кабел в стената прави услугите достъпни. Нови изследвания (Foster et al. 2001, 2002) доведоха до нова визия за грид като синоним на инфраструктура, която „координира споделянето на ресурси и решаването на проблеми в динамични, многоинституционални виртуални организиации”, където фокусът е поставен върху концепциията за виртуална организация (ВО). Започвайки от тази по-широка визия, където строгата връзка с високоскоростните изчисленията не е вече толкова съществена, достигаме до нова дефиниция за термина ” учебен грид”.

Първата дискусия за използване на грид технологиите за развитие на нови форми на обучение бе проведена от работната група “eLearning Futures and the Learning GRID”, основана в рамките на сътрудничесството между европейския съюз и САЩ в областта на науката и технологиите в съглашението за електронно обучение от 2001 г. Тези първи изследователски дейности водят до тематичната мрежа LeGE-WG (Learning Grid of Excellence – Working Group) по 5 Рамкова програма през 2002 г. и по-късно до работна група към проекта Network of Excellence Kaleidoscope (Salerno et al. 2008) в 6РП. В рамките на интегрирания проект по 6РП ELeGI – European Learning Grid Infrastructure (Ritrovato et al. 2005) се създава иновативна учебна платформа (IWT – Intelligent Web Teacher) с цел да предостави услуги за инфраструктурата на учебния грид (Ritrovato et al. 2009).

В момента грид технологиите все още са в процес на разработка, основно в контекста на създаване на изследователска инфраструктура, с ориентация към „архитектура ориентирана към услуги (SOA)” и „облачни изчисленията (cloud computing)”. Например в прогнозните доклади за развитие на технологиите с използване в обучението на Gartner, през 2009 г. има директни препратки към грид, поддържащ високо интензивни изчислителни задачи, виртуални лаборатории и създаването на „частен облак” или концепции като „Изчисленията като услуга” (CaaS). В докладите за 2010 и 2011 грид изчисленията вече се приемат за утвърдени (2010) и масово прилагани (2011), докато облачните изчисления и „Изчисленията като услуга” (CaaS) все още са на върха на популярността.

Сродни термини

Облачно електронно обучение (Cloud e-Learning); Учене в облака (Learning in the Cloud).

Проблематика на превода

.../...

Предметна проблематика

Въпреки че учебният грид има уникално значение, понякога учените в областта на компютърните науки и изкуствения интелект могат да разберат погрешно значението на „обучение” във връзка с директната асоциация с термина „машинно обучение” т.е. начина, по който машините научават нещо автоматично.

Основна литература

[1] Foster I. and Kesselman C. (1999) The Grid: Blueprint for a New Computing Infrastructure. Morgan Kaufmann.

[2] Foster I., Kesselman C., Nick J., Tuecke S. (2002) The Physiology of the Grid: An Open Grid Service Architecture for Distributed System Integration.

[3] Foster I., Kesselman C., Tuecke S. (2001) The Anatomy of the Grid: Enabling Scalable Virtual Organizations. International Journal of Supercomputer Applications 15 (3) 200-222

[4] Ritrovato P., Cerri S. A., Alison C., Gaeta M., Salerno S., Dimitrakos T. (eds.) (2005) Towards the Learning Grid: advances in Human Learning Services. Coll. Frontiers in Artificial Intelligence and Applications, Volume 127. IOS Press 2005.

[5] Ritrovato P., Gaeta M., Gaeta A. (2009) A grid based software architecture for delivery of adaptive and personalised learning experiences. ACM Personal and Ubiquitous Computing Journal 13 (3) 207-217.

[6] Salerno S., Gaeta M., Ritrovato P., Capuano N., Orciuoli F., Miranda S., Pierri A. (eds.) (2008) The Learning Grid Handbook – Concepts, Technologies and Applications. Coll. The Future of Learning Volume 2. IOS Press.