Difference between revisions of "Educational affordance/bg"

From Telearn Thesaurus
Jump to: navigation, search
Line 1: Line 1:
−
<h1>Adaptive learning environment</h1>
+
= Образователни параметри на материалната среда  =
  
−
<u>version 1</u>
+
<u>раб. версия 1</u>  
  
−
'''Editor''': Marcus Specht, Open Universiteit Nederland
+
'''Editor''': Paul A. Kirschner, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands
  
−
'''Contributors''': …/…
+
'''Contributors''': Nicolas Balacheff, LIG, Grenoble, France
  
−
'''Adaptation''': Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands
+
'''Adaptation''': Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands  
  
−
====Определение====
+
==== Определение ====
−
Адаптивната  учебна среда е среда на учене, в която процесът на обучение е индивидуализиран спрямо различни параметри: избор на последователност и сложност на учебните задачи, време и вид на обратна информация, скорост на усвояване на учебния материал, затвърждаване на наученето и т.н.
+
 
−
====Сродни термини====
+
В контекста на изследванията в образованието и технологично подпомогнатото учене, терминът образователни параметри на материалната среда (образоватени параметри за краткост) е придобил значение, което се отнася до намирането на начини за изразяване на характеристики на средата, които във взаимодействие с потребителя оптимизират неговия потенциал за учене:  
−
-/-
+
<blockquote>„ Образователните параметри на материалната среда са тези характеристики на един артефакт (например как дадена образователна програма е приложена в практиката) , които определят дали и как дадено учебно поведение би могло да бъде осъществено в определен контекст (например екип по проект, разпръснати учебни общности). Образователните параметри на материалната среда могат да бъдат дефинирани [...] като връзката между характеристиките на образователна намеса и характеристиките на учащия (за компютърно-подпомогнато колаборативно учене/обучение: учащия и учебната група), които спомагат за осъществяването на определени видове учене от самия него (за компютърно-подпомогнато колаборативно учене/обучение: членовете на групата също).” (Kirschner 2002, p.14) </blockquote>
−
====Коментар по развитието на термина====
+
==== Сродни термини ====
−
Индивидуализацията на процеса на обучение и изграждането на обратна връзка често биват определяни като ключови елементи в изграждането на дизайн за подкрепа на учебния процес. Нагаждането на процеса на обучение към учащия и неговите харктеристики е изучавано от различни гледни точки, сред които моделиране на учащия, интелигентни системи за обучение, адаптивна хипермедия, адаптивен дизайн на обучение и др.
+
 
−
В областта на адаптивното обучение и педагогическата психология адаптивните методи и техники на учещите машини са въведени и са подлагани на оценка още от петдесетте години на 20-ти век. На базата на емпирични оценки методите на адаптавно обучение показват, че водят до повишение на скоростта на усвояване и спомагат за постигане на по-добро разбиране чрез индивидуализация на обучението.
+
Адаптивна учебна среда, познававелни параметри на материалната среда, взаимодействие, ситуативно учене
−
Изследвания в областта на Интелигентните системи за обучение (ИСО) засягат теми като усвояването на информация чрез процеси на учене, адекватно изграждане на когнитивни модели на учащия, синтензиране на информация за учащия и изграждането на ефективни препоръки  и насоки за индивидуализирани стъпки на учене. За да бъде създадена индивидуализирана обратна връзка и за да се изгради основа за решаването на сложни когнитивни проблеми в целевите сфери, ИСО са изградени на основата на модели на експерти от самите тези сфери (Anderson, Conrad, & Corbett, 1989).
+
 
−
От началото на 90-те години на 20-ти век адаптивните хипермедийни системи (Brusilovsky, 1996) използват основно по-прости модели на декларативно познание и предпочитания на учащите за изграждане на химермедийното съдржание, анотацията на хиперлинковете, последователността на учбеното съдържание или препоръките по съдържанието. Ранни разработки, които отчитат ролята на социално генерираното ръководство за обучение, също произхождат от сферата на адапривната хипермедия, като например употребата на информация за приложението на учебно съдържание от другите членове на учебната общност или на хората, които принадежат към същата група.
+
==== Коментар по развитието на термина ====
−
През последните десет години технологиите, достъпни и използвани от учащите, се промениха драматично. От простото съобразяване със знанията, уменията, предпочитанията, целите и осталите характеристики на учащия, социалният контекст на учене придоби по-значимо място. Сега адаптивните среди на учене използват сензорна информация и друга контекстуална информация в помощ на процеса на нагаждане към учащите и тяхната среда. Освен това социалните медии променят наличието на информация за потребителите драстично и употребата на информация за обучение при индивидуализиран процес на осмисляне на материала е нова насока на развитие, свързана с изследването на методите за анализиране на ученето.  
+
 
−
====Проблематика на превода====
+
Въведен като понятие от Джей Джей Гибсън (1977), параметрите на материалната среда засягат възможностите за взаимодействие между даден играч и артефакт, които биха могли да съществуват независимо от факта как тези параметри биват възприети от гледна точка на тяхното предназначение. Понятието е основано на връзката възприятие-действие (т.е. виждаш-правиш) и на взаимната връзка между играч и артефакт (т.е. играчът е изморен, така че той сяда на стол. Същевременно същият стол може да бъде използван и за много други цели в зависимост от това какво му е нужно на даден играч, като например да смени електрическа крушка). Обърнете внимание на това, че столът няма образователни параметри, а образователните параметри са определени от връзката между човека (и ситуацията, в която той/тя се намира, или неговото/нейното намерение) и стола ( и неговите характеристики). Доналд Норман (1988) и Уилям Гейвър (1991) модифицират и/или разширяват термина като концептуален инструмент за дискусии, свързани с дизайна на интерактивни системи, и съответно говорят за възприемани и възможни за възприемане образователни параметри.  
−
-/-
+
 
−
====Предметна проблематика====
+
==== Проблематика на превода ====
−
Изследователската проблематика, отнасяща се до дизайна и оцеката на адаптивните среди за учене, е подчертано интердисциплинарна, свързвайки по този начин въпроси от компютърните науки и инженерството, психологията и психотерапията, кибернетиката и системната динамика, дизайна на обучение и емпиричните изследвания върху технологично подпомогнато обучение.
+
 
−
Докато компютърните науки основно са съсредоточнени върху развитието на по-добри потребителски модели и развитието на интелигнетно адаптиране, медиийни системи и алгоритми, науките, свързани с образоваето, са основно съсредоточени върху развитието, възприемането и оценката на адаптивните алгоритми за обучение. В допълнение, проучванията върху взамодействието за корекция на наклонностите (Aptitude Treatment Interaction) изследват ефектите от настройването на параметрите на обучение към различните характеристики на учащия (Tennyson & Christensen, 1988), като изпълнение на задачите, личностни характеристики или когнитивни умения.
+
-/-  
−
Сложността, която се поражда от доближаването на дисциплините или възможните противиречия между тях, включени в изследването на адаптивността, могат да бъдат систематизирани според методологичните въпроси, разграничени по начин, целеполагане, предназначение и стратегия (Specht, 1998):
+
 
−
 Адаптационен начин: Каква информация за потребителя е известна и каква информация може да бъде използвана за адаптиране?
+
==== Предметна проблематика ====
−
 Адаптационно целеполагане: Кой аспект от системата за обучение се отнася към коя информация за потребителя?
+
 
−
 Адаптационно предназначение: Защо системата са нагажда към тази информация? По-съществената част от адаптивните системи се пригаждат към техните потребители по ергономични и педагогически причини.
+
Този термин е въведен в информационните и изчислителните науки от Норман (1988)като наименование на възможностите за действия, които биват възприемани или могат да бъдат възприети от потребителя. Употребата на термина в контекста на изследванията на технологично подпомогнатото учене се нуждае от известно приспособяване:
−
 Адаптационна стратегия: Какви стъпки са били направени, така че системата да се нагоди към потребителя и колко активни или реактивни са потребителят и системата в процеса на нагаждане?
+
<blockquote>„ Читателят не бива да приема оригиналното значение на термина „параметър” на артефакт по начина, по който той бива възприет буквално в среда на компютърно подпомогнато колаборативно учене/обучение. Параметрите в смисъла на Гибсън се отансят основно до много прости артефакти, при които ‘връзката виждам-правя’съществува директно. Играчът не мисли съзнателно, а по-скоро възприема параметъра и действията, макар че, от друга страна, способността му да възприема параметъра (да разграничи модели на информация, за да може да възприеме нещо) е възможно да се наложи да бъде усвоена.</blockquote>
−
====Основна литература====
+
<blockquote>За сложни артефакти, като например каквато е една образователна среда, ученето също трябва да бъде взето предвид, като същевременно бива и способствано. При това връзката възприятие-действие съществува, но не е толкова директна, тъй като след период на учене или привикване, действията стават автоматични и несъзнателни. В този смисъл параметрите не предизвикват, а просто способстват. Те снижават прага за изпъленнието на и/или подпомагат дадено действие.” </blockquote>
 +
==== Основна литература ====

Revision as of 14:02, 19 March 2013

Образователни параметри на материалната среда

раб. версия 1

Editor: Paul A. Kirschner, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Contributors: Nicolas Balacheff, LIG, Grenoble, France

Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Определение

В контекста на изследванията в образованието и технологично подпомогнатото учене, терминът образователни параметри на материалната среда (образоватени параметри за краткост) е придобил значение, което се отнася до намирането на начини за изразяване на характеристики на средата, които във взаимодействие с потребителя оптимизират неговия потенциал за учене:

„ Образователните параметри на материалната среда са тези характеристики на един артефакт (например как дадена образователна програма е приложена в практиката) , които определят дали и как дадено учебно поведение би могло да бъде осъществено в определен контекст (например екип по проект, разпръснати учебни общности). Образователните параметри на материалната среда могат да бъдат дефинирани [...] като връзката между характеристиките на образователна намеса и характеристиките на учащия (за компютърно-подпомогнато колаборативно учене/обучение: учащия и учебната група), които спомагат за осъществяването на определени видове учене от самия него (за компютърно-подпомогнато колаборативно учене/обучение: членовете на групата също).” (Kirschner 2002, p.14)

Сродни термини

Адаптивна учебна среда, познававелни параметри на материалната среда, взаимодействие, ситуативно учене

Коментар по развитието на термина

Въведен като понятие от Джей Джей Гибсън (1977), параметрите на материалната среда засягат възможностите за взаимодействие между даден играч и артефакт, които биха могли да съществуват независимо от факта как тези параметри биват възприети от гледна точка на тяхното предназначение. Понятието е основано на връзката възприятие-действие (т.е. виждаш-правиш) и на взаимната връзка между играч и артефакт (т.е. играчът е изморен, така че той сяда на стол. Същевременно същият стол може да бъде използван и за много други цели в зависимост от това какво му е нужно на даден играч, като например да смени електрическа крушка). Обърнете внимание на това, че столът няма образователни параметри, а образователните параметри са определени от връзката между човека (и ситуацията, в която той/тя се намира, или неговото/нейното намерение) и стола ( и неговите характеристики). Доналд Норман (1988) и Уилям Гейвър (1991) модифицират и/или разширяват термина като концептуален инструмент за дискусии, свързани с дизайна на интерактивни системи, и съответно говорят за възприемани и възможни за възприемане образователни параметри.

Проблематика на превода

-/-

Предметна проблематика

Този термин е въведен в информационните и изчислителните науки от Норман (1988)като наименование на възможностите за действия, които биват възприемани или могат да бъдат възприети от потребителя. Употребата на термина в контекста на изследванията на технологично подпомогнатото учене се нуждае от известно приспособяване:

„ Читателят не бива да приема оригиналното значение на термина „параметър” на артефакт по начина, по който той бива възприет буквално в среда на компютърно подпомогнато колаборативно учене/обучение. Параметрите в смисъла на Гибсън се отансят основно до много прости артефакти, при които ‘връзката виждам-правя’съществува директно. Играчът не мисли съзнателно, а по-скоро възприема параметъра и действията, макар че, от друга страна, способността му да възприема параметъра (да разграничи модели на информация, за да може да възприеме нещо) е възможно да се наложи да бъде усвоена.
За сложни артефакти, като например каквато е една образователна среда, ученето също трябва да бъде взето предвид, като същевременно бива и способствано. При това връзката възприятие-действие съществува, но не е толкова директна, тъй като след период на учене или привикване, действията стават автоматични и несъзнателни. В този смисъл параметрите не предизвикват, а просто способстват. Те снижават прага за изпъленнието на и/или подпомагат дадено действие.”

Основна литература

Retrieved from "http://tel-thesaurus.net/wiki/index.php?title=Educational_affordance/bg&oldid=1293"