Revision as of 10:38, 6 March 2013

Интелигентни системи за обучение

раб. версия 1

Editor: Jacqueline Bourdeau, Télé-université, Montréal; Monique Grandbastien, Université Henri-Poincaré, Nancy

Contributors: …/…

Adaptation: Krassen Stefanov, University of Sofia (BG)

Определение

Интелигентните системи за обучение (ИСО) са базирани на изкуствения интелект и могат да правят изводи на базата на модели на знания, което е полезно за насърчаване и оценяване на обучението. Основната функция на ИСО е да се адаптира към обучаемия посредством разбиране или осведоменост за познавателните, мета- познавателните и емоционални му състояния.

Коментар по развитието на термина

Терминът „Интелигентни системи за обучение” е въведен от David Sleeman и John Seely Brown (Sleeman and Brown 1982 p.1), отчитайки еволюцията на понятието „компютърно-подпомогнато обучение” в термина ”интелигентно компютърно-подпомогнато обучение”, и поставяйки ударението на индивидуалното обучение. През 1987 г. Wenger дава детайлно описание на ИСО в книгата си “Artificial Intelligence and Tutoring Systems”. През 1988 г. започват серии от двугодищни конференции в областта на ИСО. Голяма част от резултатите от проучванията в областта на ИСО могат да бъдат намерени в International Journal of Artificial Intelligence and Education.

Сродни термини

Моделиране на студент, модел на студент, моделиране на обучаем, модел наобучаем, модул на обучаем, представяне на знания, модел на знания, модул на знания, педагогически модул, извличане на данни в обучението, изкуствен интелект в обучението

Проблематика на превода

Френски: système tutoriel intelligent; tuteur intelligent.

Предметна проблематика

По своята същност ИСО е интердисциплинарна област, която включва както компютърни науки като изкуствен интелект, софтуерно инженерство, извличане на данни и човеко-машинен интерфейс, така и образователна психология, когнитивна наука и наука за преподаването. ИСО поставя предизвикателства към тези сфери на науката на фундаментално и методологическо ниво и стимулира интердисциплинарното мислене. От създаването си представлява важно събитие в структурирането на проучванията в областта на изкуствения интелект и обучението.

Сред характеристиките на научните изследвания в областта на ИСО са ударението върху индивидуализирането (на обучението) и изискването системата да има собствена експертиза за решаване на проблеми, както и специфично умение за провеждане на обучението, с цел да осъществи взаимодействие с обучаемия: „Компютърно подпомаганото обучение еволюира до интелигентни системи за обучение чрез минаване през 3 теста за интелигентност. Първо, предметната област трябва да бъде „позната” на системата, така че нейният експертен модул да може да прави изводи или да решава проблеми в дадената област. Второ, системата трябва да може да прави изводи до каква степен знанията на обучаемия се доближават до желаното ниво на познание. Трето, стратегията за обучение или педагогиката трябва да бъде интелигентна, така че обучителния модул на системата да може да приложи стратегии с цел да намали разликата между знанията на експерта и на обучаемия.” (Burns and Capps, p.1). Така достигаме до класическата архитектура от 3 модула на ИСО: модул за представяне на знанията от областта (експертен модул), модул за обучение и модул за представяне на знанията на обучаемия. Според John Self (1999, p.350) основната архитектура на ИСО вече е била представена в средата на 70-те. Но „освен този класически поглед върху компонентите на ИСО, тези системи предлагат и набор от допълнителни услуги. Разработването на тези услуги обикновено включва допълнителни компоненти”, всеки от които има за цел ИСО да се адаптира по-добре към обучаемия (Nkambou et al. 2010, p.5).

Основна литература