Revision as of 21:47, 14 February 2013

Affordance éducative

version 3

Rédaction: Paul A. Kirschner, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Contribution: Nicolas Balacheff, LIG, Grenoble, France

Adaptation: Nicolas Balacheff, LIG, Grenoble, France

Définition

Editor: Marcus Specht, Open Universiteit Nederland Contributors: …/… Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Определение

Адаптивната учебна среда е среда на учене, в която процесът на обучение е индивидуализиран спрямо различни параметри: избор на последователност и сложност на учебните задачи, време и вид на обратна информация, скорост на усвояване на учебния материал, затвърждаване на наученето и т.н.

Сродни термини

-/-

Коментар по развитието на термина

Индивидуализацията на процеса на обучение и изграждането на обратна връзка често биват определяни като ключови елементи в изграждането на дизайн за подкрепа на учебния процес. Нагаждането на процеса на обучение към учащия и неговите харктеристики е изучавано от различни гледни точки, сред които моделиране на учащия, интелигентни системи за обучение, адаптивна хипермедия, адаптивен дизайн на обучение и др. В областта на адаптивното обучение и педагогическата психология адаптивните методи и техники на учещите машини са въведени и са подлагани на оценка още от петдесетте години на 20-ти век. На базата на емпирични оценки методите на адаптавно обучение показват, че водят до повишение на скоростта на усвояване и спомагат за постигане на по-добро разбиране чрез индивидуализация на обучението. Изследвания в областта на Интелигентните системи за обучение (ИСО) засягат теми като усвояването на информация чрез процеси на учене, адекватно изграждане на когнитивни модели на учащия, синтензиране на информация за учащия и изграждането на ефективни препоръки и насоки за индивидуализирани стъпки на учене. За да бъде създадена индивидуализирана обратна връзка и за да се изгради основа за решаването на сложни когнитивни проблеми в целевите сфери, ИСО са изградени на основата на модели на експерти от самите тези сфери (Anderson, Conrad, & Corbett, 1989). От началото на 90-те години на 20-ти век адаптивните хипермедийни системи (Brusilovsky, 1996) използват основно по-прости модели на декларативно познание и предпочитания на учащите за изграждане на химермедийното съдржание, анотацията на хиперлинковете, последователността на учбеното съдържание или препоръките по съдържанието. Ранни разработки, които отчитат ролята на социално генерираното ръководство за обучение, също произхождат от сферата на адапривната хипермедия, като например употребата на информация за приложението на учебно съдържание от другите членове на учебната общност или на хората, които принадежат към същата група. През последните десет години технологиите, достъпни и използвани от учащите, се промениха драматично. От простото съобразяване със знанията, уменията, предпочитанията, целите и осталите характеристики на учащия, социалният контекст на учене придоби по-значимо място. Сега адаптивните среди на учене използват сензорна информация и друга контекстуална информация в помощ на процеса на нагаждане към учащите и тяхната среда. Освен това социалните медии променят наличието на информация за потребителите драстично и употребата на информация за обучение при индивидуализиран процес на осмисляне на материала е нова насока на развитие, свързана с изследването на методите за анализиране на ученето.

Проблематика на превода

-/-

Предметна проблематика

Изследователската проблематика, отнасяща се до дизайна и оцеката на адаптивните среди за учене, е подчертано интердисциплинарна, свързвайки по този начин въпроси от компютърните науки и инженерството, психологията и психотерапията, кибернетиката и системната динамика, дизайна на обучение и емпиричните изследвания върху технологично подпомогнато обучение. Докато компютърните науки основно са съсредоточнени върху развитието на по-добри потребителски модели и развитието на интелигнетно адаптиране, медиийни системи и алгоритми, науките, свързани с образоваето, са основно съсредоточени върху развитието, възприемането и оценката на адаптивните алгоритми за обучение. В допълнение, проучванията върху взамодействието за корекция на наклонностите (Aptitude Treatment Interaction) изследват ефектите от настройването на параметрите на обучение към различните характеристики на учащия (Tennyson & Christensen, 1988), като изпълнение на задачите, личностни характеристики или когнитивни умения. Сложността, която се поражда от доближаването на дисциплините или възможните противиречия между тях, включени в изследването на адаптивността, могат да бъдат систематизирани според методологичните въпроси, разграничени по начин, целеполагане, предназначение и стратегия (Specht, 1998):  Адаптационен начин: Каква информация за потребителя е известна и каква информация може да бъде използвана за адаптиране?  Адаптационно целеполагане: Кой аспект от системата за обучение се отнася към коя информация за потребителя?  Адаптационно предназначение: Защо системата са нагажда към тази информация? По-съществената част от адаптивните системи се пригаждат към техните потребители по ергономични и педагогически причини.  Адаптационна стратегия: Какви стъпки са били направени, така че системата да се нагоди към потребителя и колко активни или реактивни са потребителят и системата в процеса на нагаждане?

Основна литература