Revision as of 16:16, 22 February 2013

Непрекъсната учебна среда

раб. версия 1

Editor: Chee-Kit Looi and Lung-Hsiang Wong, National Institute of Education, Nanyang Technological University, Singapore

Contributors: …/…

Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Определение

В контекста на ученето, подпомоганто от технологии, терминът „непрекъснатото учене”, заимстван от висшето образование (Kuh 1996), е представен от международната група G1:1:

„ Ние възприемаме повсеместния достъп до мобилни, свързани и персонални, както и ръчни технологии, като имащи капацитета да създадат нова фаза в еволюцията на технологично подпомогнатото учене, която фаза е белязана от непрекъснатостта на учебните преживявания в различна среда. Ние наричаме това ‘непрекъснато учене’.” (Chan et al. 2006 p.6)

Следователно:

„Непрекъснатата учебна среда свързва личното и публичното пространство, в което ученето се състои, като индивидуални и същевременно колективни усилия в различни ситуации (като например в училище спрямо след училище, фомално спрямо информално).” (Looi et al. 2010 p.156)

Приемането на израза „непрекъсната среда на учене” като термин или синонимния израз „непрекъснато учебно пространство” свидетелства за еволюцията на технологиите и на образователната култура в края на предишното столетие:

„...[Еволюцията] се характеризира с ‘непрекъснати учебни пространства’ и е белязана от непрекъснатостта на учебните преживявания в различни ситуации и последователността от действия, както и възниква в резултат на наличието на едно или повече устройства у един учащ. С осигуряванто на възможност на учащите да учат, когато изпитват интерес и непрекъснато да превключват от един в друг контекст, формален и неформален, индивидулен и социален, и чрез разширяването на социалните пространства, в които учащите си взаимодействат един с друг, тези промени, спомогнати от теорииите за социално учене, ситуативното учене и изграждането на познание, ще въздействат върху природата, процеса и резултатите на учене.” (Chan et al. 2006 p.23)

Въз основата на изчерпателен преглед на литературата по тази тема, Уонг (2010) отчита 10 измерения на непрекъснатото учене:

(1) Обхваща формално и информално учене; (2) Обхваща индивидулно и социално учене;(3) Преминава през всякакви времеви измерения; (4) Преминава през всякакви пространствени измерения; (5) Повсеместен достъп до познание (включване на контекстуално учене, учене чрез технологочно-разширена реалност и повсеместен интернет достъп); (6) Обхваща материалния и виртуалния свят; (7) Комбинира употребата на множество видове устройства (включително „стабилни” технологи като стационарни компютри, интерактивни бели дъски с мобилни устройства); (8) Непрекъснато превключване между множество учебни задачи (като например събиране на данни, анализ, предствяне на информация и комуникация); (9) Синтез на познание (включване на старо и ново знание, абстрактно и конкретно, както и мултидисциплинно учене; (10) Включва множество педагогически и учебни модели на дейности.

Сродни термини

Seamless learning, Seamless learning space, Mobile Learning, Ubiquitous Learning, Formal Learning, Informal Learning, Lifelong Learning Коментар по развитието на термина -/-

Проблематика на превода

-/-

Предметна проблематика

Терминът ‘непрекъснато учене’ е първоначално използван сред изследователската общност на висшето образование без той непременно да включва технологиите като интегрален елемент. Ку (1996) дефинира идеята за свързването на преживяванията на учащите в клас и извън клас, за да постигне непрекъснато учене и академичен успех посредством включването на учебни преживявания и извън определените за учебна цел пространства: „ Думата непрекъснат (на англ. буквално ‘без прекъсване’) предполага, че това, което някога се е смятало за отделни, разграничени части (напр. в клас и извън клас, академичен и неакадемичен; по учебната програма или извън учебната програма, или в рамките на определеното за учене пространство и извън него), е сега едно цяло, изграено от взаимообвързани части, така че да представлява свързано цяло или конитуум. В непрекъснатото учебно пространство учащите биват окуражавани да се взползват от учебните ресурси, които са налични в и извън класната стая...от учащите се изисква да използват житейския си опит, за да черпят смисъл от въведения в часовете материал...” (Kuh 1996 p.136) Концентрирано върху интеграцията на формалното и информално учене, изложението на Ку (1996) мотивира по-нататъшни изследвания на този учебен модел, като например включването на измерения като учебни общности и преплитането на индивидуално и колаборативно учене в рамките на понятието.

Основна литература

[1] Kuh, G. D. (1996). Guiding principles for creating seamless learning environments for undergraduates. College Student Development, 37(2), 135-148.

[2] Chan, T-W., Roschelle, J., Hsi, S., Kinshuk, Sharples, M., Brown, T., Patton, C., Cherniavsky, J. Pea, R., Norris, C., Soloway, S., Balacheff, N., Scardamalia, M., Dillenbourg, P., Looi, C.K., Milrad, M. & Hoppe, U. (2006). One-to-One technology-enhanced learning: An opportunity for global research collaboration. Research and Practice in Technology Enhanced Learning, 1(1), 3-29.

[3] Looi, C. K., Seow, P., Zhang, B., So, H. J., Chen, W-L., & Wong, L. H. (2010). Leveraging mobile technology for sustainable seamless learning: a research agenda. British Journal of Educational Technology. 41(2), 154-169.

[4] Wong, L.-H., & Looi, C.-K. (2011). What seams do we remove in mobile assisted seamless learning? A critical review of the literature]. Computers & Education, 57(4), 2364-2381, doi:10.1016/j.compedu.2011.06.007.