Difference between revisions of "Learning grid/bg"
(Created page with "<h1>Учебен грид</h1> <u>раб. версия 2</u> '''Editor''': Saverio Salerno and Pierluigi Ritrovato CRMPA – Research Center in Pure and Applied Mathematics Uni...") |
m (→Коментар по развитието на термина) |
||
| (One intermediate revision by the same user not shown) | |||
| Line 11: | Line 11: | ||
====Определение==== | ====Определение==== | ||
Учебният грид (решетка, мрежа) представлява софтуерна архитектура, която е базирана на 3 части (1) грид технологии, (2) семантика и (3) образователно моделиране, които позволяват дефиниране и изпълнение на нови видове социално сътрудничещи си учебни практики, получени посредством съчетание на разпределени хетерогенни участници, ресурси и услуги, открити и управлявани посредством Грид (решетка, Grid). | Учебният грид (решетка, мрежа) представлява софтуерна архитектура, която е базирана на 3 части (1) грид технологии, (2) семантика и (3) образователно моделиране, които позволяват дефиниране и изпълнение на нови видове социално сътрудничещи си учебни практики, получени посредством съчетание на разпределени хетерогенни участници, ресурси и услуги, открити и управлявани посредством Грид (решетка, Grid). | ||
| − | ====Коментар по развитието на термина==== | + | ==== Коментар по развитието на термина ==== |
| + | |||
Грид технологията е дефинирана за първи път в края на 90-те от Ian Foster и Carl Kesselman, в известната книга “The Grid: Blueprint for a New Computing Infrastructure” (Foster and Kesselman 1999), като „хардуерна и софтуерна инфраструктура, която осигурява зависим, последователен, всепроникващ и евтин достъп до високоскоростни изчислителни ресурси”. Идеята е да се позволи изчислителните услуги да имат същия лесен достъп до ресурси както електрическите уреди чрез електрическата мрежа - само включването на един кабел в стената прави услугите достъпни. Нови изследвания (Foster et al. 2001, 2002) доведоха до нова визия за грид като синоним на инфраструктура, която „координира споделянето на ресурси и решаването на проблеми в динамични, многоинституционални виртуални организиации”, където фокусът е поставен върху концепциията за виртуална организация (ВО). Започвайки от тази по-широка визия, където строгата връзка с високоскоростните изчисленията не е вече толкова съществена, достигаме до нова дефиниция за термина ” учебен грид”. | Грид технологията е дефинирана за първи път в края на 90-те от Ian Foster и Carl Kesselman, в известната книга “The Grid: Blueprint for a New Computing Infrastructure” (Foster and Kesselman 1999), като „хардуерна и софтуерна инфраструктура, която осигурява зависим, последователен, всепроникващ и евтин достъп до високоскоростни изчислителни ресурси”. Идеята е да се позволи изчислителните услуги да имат същия лесен достъп до ресурси както електрическите уреди чрез електрическата мрежа - само включването на един кабел в стената прави услугите достъпни. Нови изследвания (Foster et al. 2001, 2002) доведоха до нова визия за грид като синоним на инфраструктура, която „координира споделянето на ресурси и решаването на проблеми в динамични, многоинституционални виртуални организиации”, където фокусът е поставен върху концепциията за виртуална организация (ВО). Започвайки от тази по-широка визия, където строгата връзка с високоскоростните изчисленията не е вече толкова съществена, достигаме до нова дефиниция за термина ” учебен грид”. | ||
| + | |||
Първата дискусия за използване на грид технологиите за развитие на нови форми на обучение бе проведена от работната група “eLearning Futures and the Learning GRID”, основана в рамките на сътрудничесството между европейския съюз и САЩ в областта на науката и технологиите в съглашението за електронно обучение от 2001 г. Тези първи изследователски дейности водят до тематичната мрежа LeGE-WG (Learning Grid of Excellence – Working Group) по 5 Рамкова програма през 2002 г. и по-късно до работна група към проекта Network of Excellence Kaleidoscope (Salerno et al. 2008) в 6РП. В рамките на интегрирания проект по 6РП ELeGI – European Learning Grid Infrastructure (Ritrovato et al. 2005) се създава иновативна учебна платформа (IWT – Intelligent Web Teacher) с цел да предостави услуги за инфраструктурата на учебния грид (Ritrovato et al. 2009). | Първата дискусия за използване на грид технологиите за развитие на нови форми на обучение бе проведена от работната група “eLearning Futures and the Learning GRID”, основана в рамките на сътрудничесството между европейския съюз и САЩ в областта на науката и технологиите в съглашението за електронно обучение от 2001 г. Тези първи изследователски дейности водят до тематичната мрежа LeGE-WG (Learning Grid of Excellence – Working Group) по 5 Рамкова програма през 2002 г. и по-късно до работна група към проекта Network of Excellence Kaleidoscope (Salerno et al. 2008) в 6РП. В рамките на интегрирания проект по 6РП ELeGI – European Learning Grid Infrastructure (Ritrovato et al. 2005) се създава иновативна учебна платформа (IWT – Intelligent Web Teacher) с цел да предостави услуги за инфраструктурата на учебния грид (Ritrovato et al. 2009). | ||
| + | |||
В момента грид технологиите все още са в процес на разработка, основно в контекста на създаване на изследователска инфраструктура, с ориентация към „архитектура ориентирана към услуги (SOA)” и „облачни изчисленията (cloud computing)”. Например в прогнозните доклади за развитие на технологиите с използване в обучението на Gartner, през 2009 г. има директни препратки към грид, поддържащ високо интензивни изчислителни задачи, виртуални лаборатории и създаването на „частен облак” или концепции като „Изчисленията като услуга” (CaaS). В докладите за 2010 и 2011 грид изчисленията вече се приемат за утвърдени (2010) и масово прилагани (2011), докато облачните изчисления и „Изчисленията като услуга” (CaaS) все още са на върха на популярността. | В момента грид технологиите все още са в процес на разработка, основно в контекста на създаване на изследователска инфраструктура, с ориентация към „архитектура ориентирана към услуги (SOA)” и „облачни изчисленията (cloud computing)”. Например в прогнозните доклади за развитие на технологиите с използване в обучението на Gartner, през 2009 г. има директни препратки към грид, поддържащ високо интензивни изчислителни задачи, виртуални лаборатории и създаването на „частен облак” или концепции като „Изчисленията като услуга” (CaaS). В докладите за 2010 и 2011 грид изчисленията вече се приемат за утвърдени (2010) и масово прилагани (2011), докато облачните изчисления и „Изчисленията като услуга” (CaaS) все още са на върха на популярността. | ||
| + | |||
====Сродни термини==== | ====Сродни термини==== | ||
Облачно електронно обучение (Cloud e-Learning); Учене в облака (Learning in the Cloud). | Облачно електронно обучение (Cloud e-Learning); Учене в облака (Learning in the Cloud). | ||
| Line 22: | Line 26: | ||
Въпреки че учебният грид има уникално значение, понякога учените в областта на компютърните науки и изкуствения интелект могат да разберат погрешно значението на „обучение” във връзка с директната асоциация с термина „машинно обучение” т.е. начина, по който машините научават нещо автоматично. | Въпреки че учебният грид има уникално значение, понякога учените в областта на компютърните науки и изкуствения интелект могат да разберат погрешно значението на „обучение” във връзка с директната асоциация с термина „машинно обучение” т.е. начина, по който машините научават нещо автоматично. | ||
====Основна литература==== | ====Основна литература==== | ||
| + | |||
| + | [http://www.elsevierdirect.com/v2/companion.jsp?ISBN=9781558609334] Foster I. and Kesselman C. (1999) The Grid: Blueprint for a New Computing Infrastructure. Morgan Kaufmann. | ||
| + | |||
| + | [http://www.globus.org/alliance/publications/papers/ogsa.pdf] Foster I., Kesselman C., Nick J., Tuecke S. (2002) The Physiology of the Grid: An Open Grid Service Architecture for Distributed System Integration. | ||
| + | |||
| + | [http://www.globus.org/alliance/publications/papers/anatomy.pdf] Foster I., Kesselman C., Tuecke S. (2001) The Anatomy of the Grid: Enabling Scalable Virtual Organizations. International Journal of Supercomputer Applications 15 (3) 200-222 | ||
| + | |||
| + | [http://hal.archives-ouvertes.fr/hal-00696250/] Ritrovato P., Cerri S. A., Alison C., Gaeta M., Salerno S., Dimitrakos T. (eds.) (2005) Towards the Learning Grid: advances in Human Learning Services. Coll. Frontiers in Artificial Intelligence and Applications, Volume 127. IOS Press 2005. | ||
| + | |||
| + | [http://www.mendeley.com/catalog/grid-based-software-architecture-delivery-adaptive-personalised-learning-experiences-4/] Ritrovato P., Gaeta M., Gaeta A. (2009) A grid based software architecture for delivery of adaptive and personalised learning experiences. ACM Personal and Ubiquitous Computing Journal 13 (3) 207-217. | ||
| + | |||
| + | [http://books.google.fr/books?id=J2_B5AbqA8sC&lpg=PP1&hl=fr&pg=PP1#v=onepage&q&f=false] Salerno S., Gaeta M., Ritrovato P., Capuano N., Orciuoli F., Miranda S., Pierri A. (eds.) (2008) The Learning Grid Handbook – Concepts, Technologies and Applications. Coll. The Future of Learning Volume 2. IOS Press. | ||
Latest revision as of 18:03, 28 March 2013
Contents
Учебен грид
раб. версия 2
Editor: Saverio Salerno and Pierluigi Ritrovato CRMPA – Research Center in Pure and Applied Mathematics University of Salerno
Contributors: Matteo Gaeta CRMPA – University of Salerno
Adaptation: Krassen Stefanov, University of Sofia (BG)
Определение
Учебният грид (решетка, мрежа) представлява софтуерна архитектура, която е базирана на 3 части (1) грид технологии, (2) семантика и (3) образователно моделиране, които позволяват дефиниране и изпълнение на нови видове социално сътрудничещи си учебни практики, получени посредством съчетание на разпределени хетерогенни участници, ресурси и услуги, открити и управлявани посредством Грид (решетка, Grid).
Коментар по развитието на термина
Грид технологията е дефинирана за първи път в края на 90-те от Ian Foster и Carl Kesselman, в известната книга “The Grid: Blueprint for a New Computing Infrastructure” (Foster and Kesselman 1999), като „хардуерна и софтуерна инфраструктура, която осигурява зависим, последователен, всепроникващ и евтин достъп до високоскоростни изчислителни ресурси”. Идеята е да се позволи изчислителните услуги да имат същия лесен достъп до ресурси както електрическите уреди чрез електрическата мрежа - само включването на един кабел в стената прави услугите достъпни. Нови изследвания (Foster et al. 2001, 2002) доведоха до нова визия за грид като синоним на инфраструктура, която „координира споделянето на ресурси и решаването на проблеми в динамични, многоинституционални виртуални организиации”, където фокусът е поставен върху концепциията за виртуална организация (ВО). Започвайки от тази по-широка визия, където строгата връзка с високоскоростните изчисленията не е вече толкова съществена, достигаме до нова дефиниция за термина ” учебен грид”.
Първата дискусия за използване на грид технологиите за развитие на нови форми на обучение бе проведена от работната група “eLearning Futures and the Learning GRID”, основана в рамките на сътрудничесството между европейския съюз и САЩ в областта на науката и технологиите в съглашението за електронно обучение от 2001 г. Тези първи изследователски дейности водят до тематичната мрежа LeGE-WG (Learning Grid of Excellence – Working Group) по 5 Рамкова програма през 2002 г. и по-късно до работна група към проекта Network of Excellence Kaleidoscope (Salerno et al. 2008) в 6РП. В рамките на интегрирания проект по 6РП ELeGI – European Learning Grid Infrastructure (Ritrovato et al. 2005) се създава иновативна учебна платформа (IWT – Intelligent Web Teacher) с цел да предостави услуги за инфраструктурата на учебния грид (Ritrovato et al. 2009).
В момента грид технологиите все още са в процес на разработка, основно в контекста на създаване на изследователска инфраструктура, с ориентация към „архитектура ориентирана към услуги (SOA)” и „облачни изчисленията (cloud computing)”. Например в прогнозните доклади за развитие на технологиите с използване в обучението на Gartner, през 2009 г. има директни препратки към грид, поддържащ високо интензивни изчислителни задачи, виртуални лаборатории и създаването на „частен облак” или концепции като „Изчисленията като услуга” (CaaS). В докладите за 2010 и 2011 грид изчисленията вече се приемат за утвърдени (2010) и масово прилагани (2011), докато облачните изчисления и „Изчисленията като услуга” (CaaS) все още са на върха на популярността.
Сродни термини
Облачно електронно обучение (Cloud e-Learning); Учене в облака (Learning in the Cloud).
Проблематика на превода
.../...
Предметна проблематика
Въпреки че учебният грид има уникално значение, понякога учените в областта на компютърните науки и изкуствения интелект могат да разберат погрешно значението на „обучение” във връзка с директната асоциация с термина „машинно обучение” т.е. начина, по който машините научават нещо автоматично.
Основна литература
[1] Foster I. and Kesselman C. (1999) The Grid: Blueprint for a New Computing Infrastructure. Morgan Kaufmann.
[2] Foster I., Kesselman C., Nick J., Tuecke S. (2002) The Physiology of the Grid: An Open Grid Service Architecture for Distributed System Integration.
[3] Foster I., Kesselman C., Tuecke S. (2001) The Anatomy of the Grid: Enabling Scalable Virtual Organizations. International Journal of Supercomputer Applications 15 (3) 200-222
[4] Ritrovato P., Cerri S. A., Alison C., Gaeta M., Salerno S., Dimitrakos T. (eds.) (2005) Towards the Learning Grid: advances in Human Learning Services. Coll. Frontiers in Artificial Intelligence and Applications, Volume 127. IOS Press 2005.
[5] Ritrovato P., Gaeta M., Gaeta A. (2009) A grid based software architecture for delivery of adaptive and personalised learning experiences. ACM Personal and Ubiquitous Computing Journal 13 (3) 207-217.
[6] Salerno S., Gaeta M., Ritrovato P., Capuano N., Orciuoli F., Miranda S., Pierri A. (eds.) (2008) The Learning Grid Handbook – Concepts, Technologies and Applications. Coll. The Future of Learning Volume 2. IOS Press.
