Difference between revisions of "Self-regulated learning/bg"
(→Основна литература) |
Vdimitrova (Talk | contribs) (→Предметна проблематика) |
||
(4 intermediate revisions by the same user not shown) | |||
Line 12: | Line 12: | ||
„ Учащите могат да бъдат определени като саморегулиращи се до степен, в която метакогнитивно, мотивационно и поведенчески играят активна роля в собствения си учебен процес” (Zimmerman, 1998a, стр.4). | „ Учащите могат да бъдат определени като саморегулиращи се до степен, в която метакогнитивно, мотивационно и поведенчески играят активна роля в собствения си учебен процес” (Zimmerman, 1998a, стр.4). | ||
====Сродни термини==== | ====Сродни термини==== | ||
− | + | Метакогниция (Metacognition), самоубочение(self-directed learning), персонализирано учене (personalized learning), персонализирано учене чрез саморегулация (self-regulated personalized learning) | |
+ | |||
====Коментар по развитието на термина==== | ====Коментар по развитието на термина==== | ||
− | Терминът учене чрез саморегулация има дълга традиция и поради това е трудно да се каже кога | + | Терминът учене чрез саморегулация има дълга традиция и поради това е трудно да се каже кога и от кого е използван за първи път. Той често бива приеман като еквивалент на идеята за ученето да се научиш да учиш и като такъв е обявен за една от най-важните концепции на 21-то столетие (напр. Еврoпейски съвет, 2006). Ученето чрез саморегулация е ключова концепция в технологично подпомогнатото учене/обучение (ТПУ). Разработването на мощни компютърни програми и интернет апликации превърна изграждането на среда на ТПУ в реална възможност, която има потенциала да спомага усвояването, поддържането и усъвършенстването на умения за саморегулирано учене(Carneiro et al., 2011). |
+ | |||
====Проблематика на превода==== | ====Проблематика на превода==== | ||
-/- | -/- | ||
====Предметна проблематика==== | ====Предметна проблематика==== | ||
− | Терминът учене чрез саморегулация е основно използван в областта на образованието и педагогическата психология. В дискусиите | + | Терминът учене чрез саморегулация е основно използван в областта на образованието и педагогическата психология. В дискусиите върху идеята за учене чрез саморегулация е важно да бъде направено разграничение между широко и тясно понятие. В по-общ смисъл ученето може да бъде определено като саморегулирано, ако учащият е свободен сам да вземе решение какво, кога, къде и как да учи (Weinert, 1982). Много автори използват обаче термина в неговия тесен смисъл, т.е. те приемат, че учащите в условията на традиционно обучение могат сами да избират как да учат. Също така Цимерман (1998b, 2000) предлага социално-когнитивен модел на учене чрез саморегулация, според който умението за саморегулация се постига в няколко цикъла, състоящи се от (1) способност за преценка на бъдещи действия, (2) действия или волеви контрол и (3) саморефлексия/интроспекция. |
+ | |||
====Основна литература==== | ====Основна литература==== | ||
Latest revision as of 21:01, 27 March 2013
Contents
Учене чрез саморегулация
раб. версия 1
Editor: Karl Steffens, University of Cologne, Germany
Contributors: …/…
Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands
Определение
„ Учащите могат да бъдат определени като саморегулиращи се до степен, в която метакогнитивно, мотивационно и поведенчески играят активна роля в собствения си учебен процес” (Zimmerman, 1998a, стр.4).
Сродни термини
Метакогниция (Metacognition), самоубочение(self-directed learning), персонализирано учене (personalized learning), персонализирано учене чрез саморегулация (self-regulated personalized learning)
Коментар по развитието на термина
Терминът учене чрез саморегулация има дълга традиция и поради това е трудно да се каже кога и от кого е използван за първи път. Той често бива приеман като еквивалент на идеята за ученето да се научиш да учиш и като такъв е обявен за една от най-важните концепции на 21-то столетие (напр. Еврoпейски съвет, 2006). Ученето чрез саморегулация е ключова концепция в технологично подпомогнатото учене/обучение (ТПУ). Разработването на мощни компютърни програми и интернет апликации превърна изграждането на среда на ТПУ в реална възможност, която има потенциала да спомага усвояването, поддържането и усъвършенстването на умения за саморегулирано учене(Carneiro et al., 2011).
Проблематика на превода
-/-
Предметна проблематика
Терминът учене чрез саморегулация е основно използван в областта на образованието и педагогическата психология. В дискусиите върху идеята за учене чрез саморегулация е важно да бъде направено разграничение между широко и тясно понятие. В по-общ смисъл ученето може да бъде определено като саморегулирано, ако учащият е свободен сам да вземе решение какво, кога, къде и как да учи (Weinert, 1982). Много автори използват обаче термина в неговия тесен смисъл, т.е. те приемат, че учащите в условията на традиционно обучение могат сами да избират как да учат. Също така Цимерман (1998b, 2000) предлага социално-когнитивен модел на учене чрез саморегулация, според който умението за саморегулация се постига в няколко цикъла, състоящи се от (1) способност за преценка на бъдещи действия, (2) действия или волеви контрол и (3) саморефлексия/интроспекция.
Основна литература
[1] Carneiro, R., Lefrere, P. Steffens, K. & Underwood, J. (Eds.) (2011). Self-regulated learning in technology enhanced learning environments: A European perspective. Rotterdam: Sense Publishers.
[2] European Council(2006). Recommendation of the European Parliament and of the Council of 18 December 2006 on key competences for lifelong learning
[3] Weinert, F.E. (1982) Selbstgesteuertes Lernen als Voraussetzung, Methode und Ziel des Unterrichts [Self-regulated learning as prerequisite, method and objective of instruction]. Unterrichtswissenschaft, 10 (2), 99-110.
[4] Zimmerman, B.J. (1989a). Models of self-regulated learning and academic achievement. Pp. 1-25 in B.J. Zimmerman & D.H. Schunk (Eds.). Self-regulated Learning and Academic Achievement. Theory, Research and Practice. New York: Springer.
[5] Zimmerman, B.J. (2000). Attaining self-regulation: a social cognitive perspective. Pp. 13-39 in M. Boekaerts, P. Pintrich, & M. Zeidner (Eds.). Handbook of self-regulation. New York: Academic Press.