Revision as of 13:19, 13 March 2013

Учене чрез саморегулация

раб. версия 1

Editor: Karl Steffens, University of Cologne, Germany

Contributors: …/…

Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Определение

„ Учащите могат да бъдат определени като саморегулиращи се до степен, в която метакогнитивно, мотивационно и поведенчески играят активна роля в собствения си учебен процес” (Zimmerman, 1998a, стр.4).

Сродни термини

Метакогниция (Metacognition), самоубочение(self-directed learning), персонализирано учене (personalized learning), персонализирано учене чрез саморегулация (self-regulated personalized learning)

Коментар по развитието на термина

Терминът учене чрез саморегулация има дълга традиция и поради това е трудно да се каже кога за първи път е използван и от кого. Той често бива приеман като еквивалент на идеята за ученето да се научиш да учиш и като такъв е обявен за едина от най-важните концепции на 21-то столетие (например Еворпейски съвет, 2006). Ученето чрез саморегулация е ключова концепция в технологично подпомогнатото учене (ТПУ). Разработването на мощни компютърни програми и интернет апликации превърна изграждането на среда на ТПУ в реална възможност, която има потенциала да спомага усвояването, поддържането и усъвършенстването на умения за учене чрез саморегулация (Carneiro et al., 2011).

Проблематика на превода

-/-

Предметна проблематика

Терминът учене чрез саморегулация е основно използван в областта на образованието и педагогическата психология. В дискусиите по идеята за учене чрез саморегулация е важно да бъде направено разграничение между широко и тясно понятие. В по-общ смисъл ученето може да бъде определено като саморегулирано, ако учащият е свободен сам да вземе решение какво, кога, къде и как да учи (Weinert, 1982). Много автори използват обаче термина в неговия тесен смисъл, т.е. те приемат, че учащите в условията на традиционно обучение могат да избират сами как да учат. Също така Цимерман (1998b, 2000) предлага социално-когнитивен модел на учене чрез саморегулация, според който умението за саморегулацията се постига в нялколо цикъла, състоящи се от (1) способност за преценка на бъдещи действия, (2) действия или волеви контрол и (3) саморефлексия/интроспекция.

Основна литература

[1] Carneiro, R., Lefrere, P. Steffens, K. & Underwood, J. (Eds.) (2011). Self-regulated learning in technology enhanced learning environments: A European perspective. Rotterdam: Sense Publishers.

[2] European Council(2006). Recommendation of the European Parliament and of the Council of 18 December 2006 on key competences for lifelong learning

[3] Weinert, F.E. (1982) Selbstgesteuertes Lernen als Voraussetzung, Methode und Ziel des Unterrichts [Self-regulated learning as prerequisite, method and objective of instruction]. Unterrichtswissenschaft, 10 (2), 99-110.

[4] Zimmerman, B.J. (1989a). Models of self-regulated learning and academic achievement. Pp. 1-25 in B.J. Zimmerman & D.H. Schunk (Eds.). Self-regulated Learning and Academic Achievement. Theory, Research and Practice. New York: Springer.

[5] Zimmerman, B.J. (2000). Attaining self-regulation: a social cognitive perspective. Pp. 13-39 in M. Boekaerts, P. Pintrich, & M. Zeidner (Eds.). Handbook of self-regulation. New York: Academic Press.