Latest revision as of 11:52, 13 March 2013

Обратна епистемна връзка

раб. версия 1

Editor: Vanda Luengo, Laboratoire d’informatique de Grenoble

Contributors: Nicolas Balacheff, Laboratoire d’informatique de Grenoble

Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands

Определение

Обратната епистемна връзка е обратна връзка, която бива зададена от средата на учене по отношение на конкретна единица знание и нейните учебни характеристики. Изчисляването на обратна епистемна връзка включва данни за учащия, педагогическите модели и областта на познание.

Сродни термини

Епистемна интеракция (epistemic interaction), епистемни дейности (epistemic activities), епистемни параметри на материалната среда (epistemic affordance)

Коментар по развитието на термина

Произходът на израза „обратна епистемна връзка” може да бъде открит в областта на философията на науката (Margeneau 1978 р.287), където той представя обратната връзка като съдържание, което отразява взаимодействието между осезаемите характеристики на средата, от една страна, и познанието и очакванията на потребителите , от друга. Терминът бива използван в изследванията на интеракцията човек-комютър (ИЧК), които отчитат три функционални роли на човешките жестове: семиотична, ерготична и епистемна, като епистемната „позволява на хората да учат за средата посредством тактилни усещания.” (Crowley and Martin 1997 p.1). Понятието обратна епистемна връзка е въведено в изследванията на технологично подпомогнатото учене/обучение в контекста на проектирането и изследванията на виртуална реалност и симулация за професионално обучение, за да охарактеризира обратната връзка, която позволява на учащите да възприемат и анализират своите действия спрямо нужното в случая познание (Luengo 2009 p.26 sqq).

Проблематика на превода

-/-

Предметна проблематика

Стелан Олсън (1996) въвежда термина епистемни дейности, за да отчете факта, че „ човешките същества не използват тяхната способност за разбиране докато са в действие, а в генерирането на символи” (ibid.p.95). Той включва дейности като описване, обесняване, прогнозиране, дискутиране и т.н. В съответствие с този подход, изследванията в областта на подпомогнатото от компютър колаборативно учене възприемат термина епистемна интеракция като наименование на онези взаимодействия, които „потенциално се отнасят до изразяването и критичния преглед на основи за идеи и планове” (Baker et al. 2001). Разработването на висококачествени симулации и тяното прилагане в ученето създават нови възможности за фасилитация на усвояването на практически умения, които сами по себе си се отнасят и до критичната преценка за причините на дадено действие. Епистемната интеракция, свързана с практически умения и често в сфери без точно дефинирани прараметри (Lynch et al. 2009) в ситуация на симулация, цели включването на епистемните дейности (особено на усторйствата за конктрол) при генерирането на епистемна обратна връзка. Например в случай на визуални и тактилни усещания отчитането на визуалните устройства за контрол и тяхната логика (какви знания се изискват, за да осъществят визуална верификация) прави генерирането на епистемна обратна връзка, свързано с необходимите знания, възможно. При този вид интеракция не е необходимо да бъде предложено пълно описание на действието (което, всъщност, е невъзможно в областите с неточно определени параметри), а да се определят съответните устройства за контрол на действия от гледна точка на процеса на учене.

Основна литература

[1] Margenau H. (1978) Physics and philosophy: selected essays. D. Reidel Co.

[2] Baker, M.J., de Vries, E., Lund, K., Quignard, M. (2001) Computer-mediated epistemic interactions for co-constructing scientific notions: Lessons learned from a five-year research programme. In: Dillenbourg P., Eurelings A., Hakkarainen K. (eds.) Proceedings of EuroCSCL 2001: European Perspectives on Computer-Supported Collaborative Learning (pp. 89-96). Maastricht: Maastricht McLuhan Institute.

[3] Crowley J. L., Martin J. (1997) Visual Processes for Tracking and Recognition of Hand Gestures. International Workshop on Perceptual User Interfaces, Banf, Ca, October 1997

[4] Luengo V. (2009) Les rétroactions épistémiques dans les Environnements Informatiques pour l’Apprentissage Humain. Habilitation à diriger de recherche. Grenoble: Université Joseph Fourier.

[5] Ohlsson, S. (1996) Learning to do and learning to understand: A lesson and a challenge for cognitive modeling, in P. Reiman et H. Spade (dirs.), Learning in Humans and Machines: Towards an interdisciplinary learning science, Oxford, Elsevier Science, p. 37-62.

[6] Lynch, C., Ashley, K., Pinkwart, N., Aleven, V. (2009) Concepts, structures, and goals: Redefining ill-definedness. International Journal of Artificial Intelligence in Education.