Difference between revisions of "Inquiry learning/bg"
(Created page with "<h1>Учене чрез изследв</h1> <u>раб. версия 1</u> '''Editor''': Ton de Jong, University of Twente, Enschede, The Netherlands '''Contributors''': Danis...") |
m (→Определение) |
||
Line 12: | Line 12: | ||
Ученето чрез изследване се отнася до подход в образованието, който използва ‘естественото любопитство’ на учащите. Като цяло, в литературата за обучение по естествени науки терминът ‘изследване’ бива дефиниран като учебен процес, който изисква учaщите да усвояват по начин, по който един учен би извлякал знания чрез изследване (Krajcik et.al., 1998; de Jong & van Joolingen, 1998; Sandoval, 2005; White & Frederiksen, 1998; Zimmerman 2007). Обща дефиниция за това какво е учене чрез изследване е дадена от Националния фонд за научни изследвания (2000, стр. 2): „ Подход на организация на ученето, който включва процес на проучване на естествения и материален свят, което от свят страна води до задаването на въпроси, правенето на открития и целенсоченото тестване на тези открития в търсене на ново разбиране.” По-конертно, както е описано в де Йонг (2006а), процесът на изследване се състои от: насочване (определяне на променливи и връзки), формиране на хипотеза, експериментиране (промяна на стойностите на променливите, даването на прогнози и интерпретация на резултатите), достигането на заключения (проверка на хипотези), оценяване (осмисляне на учебния процес и придобитото познание), планиране и поддържане на поглед върху изследването, приложен по ефективен начин в подкрепа на процеса на проучването (мониторинг). В контекста на обучението по естествени науки изследователите също дефинират сродния термин „ учене, базирано на изследване” със съдържанието, което има термина учене чрез изследване. Банки и Бел (2008) разграничават четири различни нива на учене, основано на изследване: | Ученето чрез изследване се отнася до подход в образованието, който използва ‘естественото любопитство’ на учащите. Като цяло, в литературата за обучение по естествени науки терминът ‘изследване’ бива дефиниран като учебен процес, който изисква учaщите да усвояват по начин, по който един учен би извлякал знания чрез изследване (Krajcik et.al., 1998; de Jong & van Joolingen, 1998; Sandoval, 2005; White & Frederiksen, 1998; Zimmerman 2007). Обща дефиниция за това какво е учене чрез изследване е дадена от Националния фонд за научни изследвания (2000, стр. 2): „ Подход на организация на ученето, който включва процес на проучване на естествения и материален свят, което от свят страна води до задаването на въпроси, правенето на открития и целенсоченото тестване на тези открития в търсене на ново разбиране.” По-конертно, както е описано в де Йонг (2006а), процесът на изследване се състои от: насочване (определяне на променливи и връзки), формиране на хипотеза, експериментиране (промяна на стойностите на променливите, даването на прогнози и интерпретация на резултатите), достигането на заключения (проверка на хипотези), оценяване (осмисляне на учебния процес и придобитото познание), планиране и поддържане на поглед върху изследването, приложен по ефективен начин в подкрепа на процеса на проучването (мониторинг). В контекста на обучението по естествени науки изследователите също дефинират сродния термин „ учене, базирано на изследване” със съдържанието, което има термина учене чрез изследване. Банки и Бел (2008) разграничават четири различни нива на учене, основано на изследване: | ||
− | <blockquote> | + | <blockquote> (1) Изследване с цел потвърждаване на резутати от предишни проучвания</blockquote> |
− | (1) Изследване с цел потвърждаване на резутати от предишни проучвания | + | |
− | (2) Структурирано изследване | + | <blockquote>(2) Структурирано изследване</blockquote> |
− | (3) Ръководено изследване | + | <blockquote>(3) Ръководено изследване</blockquote> |
− | (4) Отворено изследване | + | <blockquote>(4) Отворено изследване</blockquote> |
− | </blockquote> | + | Тези нива са основани на логиката, при която нивото на сложност расте в нисходящ ред, т.е. 1 е най-ниското, а 4 най-високото ниво. На учащите се позволява да правят открития самостоятелно в хода на усложняването на задачата за изпълнение (т.е. всяко следващо ниво почива на предишното). Изследването с цел потвърждаване на резутати от предишни проучвания например изисква учащите да установят дали принципите, които са вече установени в науката, са верни. На учащите им се поставят въпросите и им се задават методите, посредством които да стигнат до решенията. Те изучават вече известни научни принципи като изследват, събират данни и ги анализират. В стуктурирано изследване на учащите са им дадени въпроси и метод , обаче търсенето на обеснения със съответстващите им доказателства е задача на самите учащи. В ръководеното изследване на учащите единствено им е зададен въпрос като от тях се изисква да проектират методи за тестване на въпроса и да анализат установените резултати. Накрая в отвореното проучване учащите са по-добре подготвени да бъдат проактивни в научните си опити. Те определят собствен изследователски въпрос, провеждат проучването и вадят заключения, като по този начин прилагат всички процеси на едно изследване в един пълен цикъл. В рамките на всички тези фази учащите е правилно да бъдат подпомогнати от т. нар. ‘скелета’, софтуерни инструменти, които им помагат да извършват когнитивните стъпки правилно. Пример за такъв софтуерен продукт е инстумент, който помага на учащите да генерират хипотези. Преглед на такива скелета може да бъде открит в Chang, Chen, Lin, & Sung (2008), (de Jong, 2006b, 2010), Quintana et al (2004). Познаването на научните методи и развитието на научни умения са били насърчавани от още по-ранни изследвания (Dewey 1938), а ползите от ученето чрез изследване, които се състоят в това, че учащият натрупва автентичен опит в процеса на изграждане на знание, също са били изтъкнати (Bruner 1961). Изследователите подчертават, че ученето чрез изследване трябва да бъде поставено в центъра на обучението по естествени науки (Banchi & Bell, 2008; Sandoval, 2005; Schwab, 1962) поради неговия потенциал да стимулира мисленето, да спомага по-задълбочено усвояване на познания,по-задъболчено осмисляне на научните концепции, както и изучаването на процеса на правене на наука. Скорошни изследвания и мета-анализи сега доказват ефективността на ученето чрез изследване в сравнение с други образователни подходи (Alfieri, Brooks, Aldrich, & Tenenbaum, in press; Eysink et al., 2009). |
− | Тези нива са основани на логиката, при която нивото на сложност расте в нисходящ ред, т.е. 1 е най-ниското, а 4 най-високото ниво. На учащите се позволява да правят открития самостоятелно в хода на усложняването на задачата за изпълнение (т.е. всяко следващо ниво почива на предишното). Изследването с цел потвърждаване на резутати от предишни проучвания например изисква учащите да установят дали принципите, които са вече установени в науката, са верни. На учащите им се поставят въпросите и им се задават методите, посредством които да стигнат до решенията. Те изучават вече известни научни принципи като изследват, събират данни и ги анализират. В стуктурирано изследване на учащите са им дадени въпроси и метод , обаче търсенето на обеснения със съответстващите им доказателства е задача на самите учащи. В ръководеното изследване на учащите единствено им е зададен въпрос като от тях се изисква да проектират методи за тестване на въпроса и да анализат установените резултати. Накрая в отвореното проучване учащите са по-добре подготвени да бъдат проактивни в научните си опити. Те определят собствен изследователски въпрос, провеждат проучването и вадят заключения, като по този начин прилагат всички процеси на едно изследване в един пълен цикъл. В рамките на всички тези фази учащите е правилно да бъдат подпомогнати от т. нар. ‘скелета’, софтуерни инструменти, които им помагат да извършват когнитивните стъпки правилно. Пример за такъв софтуерен продукт е инстумент, който помага на учащите да генерират хипотези. Преглед на такива скелета може да бъде открит в Chang, Chen, Lin, & Sung (2008), (de Jong, 2006b, 2010), Quintana et al (2004). Познаването на научните методи и развитието на научни умения са били насърчавани от още по-ранни изследвания (Dewey 1938), а ползите от ученето чрез изследване, които се състоят в това, че учащият натрупва автентичен опит в процеса на изграждане на знание, също са били изтъкнати (Bruner 1961). Изследователите подчертават, че ученето чрез изследване трябва да бъде поставено в центъра на обучението по естествени науки (Banchi & Bell, 2008; Sandoval, 2005; Schwab, 1962) поради неговия потенциал да стимулира мисленето, да спомага по-задълбочено усвояване на познания,по-задъболчено осмисляне на научните концепции, както и изучаването на процеса на правене на наука. Скорошни изследвания и мета-анализи сега доказват ефективността на ученето чрез изследване в сравнение с други образователни подходи (Alfieri, Brooks, Aldrich, & Tenenbaum, in press; Eysink et al., 2009). | + | |
==== Коментар по развитието на термина ==== | ==== Коментар по развитието на термина ==== |
Revision as of 11:02, 28 February 2013
Contents
Учене чрез изследв
раб. версия 1
Editor: Ton de Jong, University of Twente, Enschede, The Netherlands
Contributors: Danish Nadeem, University of Twente, Enschede, The Netherlands, Ard Lazonder, University of Twente, Enschede, The Netherlands
Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands
Определение
Ученето чрез изследване се отнася до подход в образованието, който използва ‘естественото любопитство’ на учащите. Като цяло, в литературата за обучение по естествени науки терминът ‘изследване’ бива дефиниран като учебен процес, който изисква учaщите да усвояват по начин, по който един учен би извлякал знания чрез изследване (Krajcik et.al., 1998; de Jong & van Joolingen, 1998; Sandoval, 2005; White & Frederiksen, 1998; Zimmerman 2007). Обща дефиниция за това какво е учене чрез изследване е дадена от Националния фонд за научни изследвания (2000, стр. 2): „ Подход на организация на ученето, който включва процес на проучване на естествения и материален свят, което от свят страна води до задаването на въпроси, правенето на открития и целенсоченото тестване на тези открития в търсене на ново разбиране.” По-конертно, както е описано в де Йонг (2006а), процесът на изследване се състои от: насочване (определяне на променливи и връзки), формиране на хипотеза, експериментиране (промяна на стойностите на променливите, даването на прогнози и интерпретация на резултатите), достигането на заключения (проверка на хипотези), оценяване (осмисляне на учебния процес и придобитото познание), планиране и поддържане на поглед върху изследването, приложен по ефективен начин в подкрепа на процеса на проучването (мониторинг). В контекста на обучението по естествени науки изследователите също дефинират сродния термин „ учене, базирано на изследване” със съдържанието, което има термина учене чрез изследване. Банки и Бел (2008) разграничават четири различни нива на учене, основано на изследване:
(1) Изследване с цел потвърждаване на резутати от предишни проучвания
(2) Структурирано изследване
(3) Ръководено изследване
(4) Отворено изследване
Тези нива са основани на логиката, при която нивото на сложност расте в нисходящ ред, т.е. 1 е най-ниското, а 4 най-високото ниво. На учащите се позволява да правят открития самостоятелно в хода на усложняването на задачата за изпълнение (т.е. всяко следващо ниво почива на предишното). Изследването с цел потвърждаване на резутати от предишни проучвания например изисква учащите да установят дали принципите, които са вече установени в науката, са верни. На учащите им се поставят въпросите и им се задават методите, посредством които да стигнат до решенията. Те изучават вече известни научни принципи като изследват, събират данни и ги анализират. В стуктурирано изследване на учащите са им дадени въпроси и метод , обаче търсенето на обеснения със съответстващите им доказателства е задача на самите учащи. В ръководеното изследване на учащите единствено им е зададен въпрос като от тях се изисква да проектират методи за тестване на въпроса и да анализат установените резултати. Накрая в отвореното проучване учащите са по-добре подготвени да бъдат проактивни в научните си опити. Те определят собствен изследователски въпрос, провеждат проучването и вадят заключения, като по този начин прилагат всички процеси на едно изследване в един пълен цикъл. В рамките на всички тези фази учащите е правилно да бъдат подпомогнати от т. нар. ‘скелета’, софтуерни инструменти, които им помагат да извършват когнитивните стъпки правилно. Пример за такъв софтуерен продукт е инстумент, който помага на учащите да генерират хипотези. Преглед на такива скелета може да бъде открит в Chang, Chen, Lin, & Sung (2008), (de Jong, 2006b, 2010), Quintana et al (2004). Познаването на научните методи и развитието на научни умения са били насърчавани от още по-ранни изследвания (Dewey 1938), а ползите от ученето чрез изследване, които се състоят в това, че учащият натрупва автентичен опит в процеса на изграждане на знание, също са били изтъкнати (Bruner 1961). Изследователите подчертават, че ученето чрез изследване трябва да бъде поставено в центъра на обучението по естествени науки (Banchi & Bell, 2008; Sandoval, 2005; Schwab, 1962) поради неговия потенциал да стимулира мисленето, да спомага по-задълбочено усвояване на познания,по-задъболчено осмисляне на научните концепции, както и изучаването на процеса на правене на наука. Скорошни изследвания и мета-анализи сега доказват ефективността на ученето чрез изследване в сравнение с други образователни подходи (Alfieri, Brooks, Aldrich, & Tenenbaum, in press; Eysink et al., 2009).
Коментар по развитието на термина
-/-
Проблематика на превода
-/-
Предметна проблематика
-/-