Difference between revisions of "Cognitive tutor/bg"
m |
(→Основна литература) |
||
Line 21: | Line 21: | ||
====Основна литература==== | ====Основна литература==== | ||
− | |||
− | + | [http://www.telearn.org/open-archive/browse?resource=7108_v1] Aleven V. (2010) Rule-based cognitive modeling for intelligent tutoring systems. In: Nkambou R., Bourdeau J., Mizoguchi R. (eds.) Advances in Intelligent Tutoring Systems (pp.33-62). Berlin: Springer verlag. | |
− | Anderson J. | + | [http://www.telearn.org/open-archive/browse?resource=7109_v1] Anderson J. R. (1983) The Architecture of Cognition. Cambridge, MA: Harvard University Press. |
− | + | [http://www.telearn.org/open-archive/browse?resource=7110_v1] Anderson J. R., Corbett A. T., Koedinger K. R., Pelletier R. (1996) Cognitive Tutors: Lessons Learned. ARI Research Note 96-66. United States Army, Research Institute for the Behavioral and Social Sciences. | |
− | Koedinger K. & Corbett A. (2006), Cognitive Tutors, in Sawyer, L., Ed., The Cambridge Handbook of the Learning Sciences (pp. 61-77) Cambridge University Press. | + | [http://www.telearn.org/open-archive/browse?resource=7111_v1] Blessing, S. (2011) The Cognitive Tutor™: Successful Application of Cognitive Science. |
+ | |||
+ | [http://www.telearn.org/open-archive/browse?resource=7112_v1] Koedinger K. & Corbett A. (2006), Cognitive Tutors, in Sawyer, L., Ed., The Cambridge Handbook of the Learning Sciences (pp. 61-77) Cambridge University Press. |
Revision as of 15:03, 20 February 2013
Contents
Когнитивен персонален учител
раб. версия 1
Editor: Nicolas Balacheff, Laboratoire d’informatique de Grenoble
Contributors: Jacqueline Bourdeau, Télé-université, Montréal (Québec); Paul A. Kirschner, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands
Adaptation: Vyara Dimitrova, Centre for Learning Sciences and Technologies, Open University of the Netherlands
Определение
Когнитивният персонален учител е интелигентна система за обучение, която „притежава изчислителен модел, който е в състояние да решава сложни когнитивни проблеми, зададени на учащите по начин, по който учащите се предполага, че решават тези проблеми” (Anderson et al. 1996 p.3).
Сродни термини
Интелигентни системи за индивидуално обучение, интелигентни индивидуалани учители, системи за индивидуално обучение, търсене на модели, търсене на знание, когнитивна надеждност, модел на учащия, когнитивни науки, Когнитивен Учител за Индивидуално Обучение™
Коментар по развитието на термина
Изразът ‘ когнитивен учител’ е въведен в контекста на Проекта за развито компютърно обучение в университета „Карнеги Мелън” в средата на 80-те години на 20-ти век. Целта е била да бъдат създадени учители за индивидуално обучение и обучение в малки групи, базирани на „ когнитивен модел на нивото на компетентност, което даден учащ се иска да постигне” (Anderson et al. p.3). Проектирането на когнитивните индивидуални учители е изградено върху основата на повече от едно десетилетие изследователска работа върху теорията за когнитивната архитектура, наречена адаптивен характер на мисълта (АХМ; Anderson 1983). Тази теория предава в наследство подход, който е базиран на модели на преподаване, които от своя страна черпят от теорията за ученето. По този начин учебната средата е в състояние да предприеме действия, които да улеснят ученето, тъй като използва модели на учещите по време на изпълнението на дадена задача (ibid. p.47). Koedinger и Corbett (2006), по-късно в съдействие с Aleven (2010), експериментират с иновативни методи за изработка и тестване на когнитивни индивидуални учители (Koedinger and Corbett p.62). Те също създават изследователска платформа за серия от проекти за когнитивни индивидуални учители. От 2011 насам Когнитивен индивидуален учител™ е регистрирана търговска марка със собственик Корпорацията за учене „Карнеги”, която е издател на когнитивните учители (Blessing, 2011).
Проблематика на превода
-/-
Предметна проблематика
Проектирането на индивидуалните когнитивни учители е базирано на три принципа на теорията за АХМ: разграничение между декларативно и процедурно знание, компилация на знанието и затвържаване в практиката. То също така отговаря на следните осем принципа (Anderson et al. 1996 pp.14 sqq): (1) представяне на нивото на компетентност на учащия като група от правила за предприемане на действие, (2) показване на структурата на целеполагане по време на решаване на сложни когнитивни проблеми, (3) осигуряване на инструкция в контекста на решаването на проблема, (4) стимулиране на абстрактно разбиране на познанията за решаване на проблема, (5) минимизиране на натоварването на работната памет, (6) даване на внезапна обратна информация за допуснати грешки, (7) настройване на количеството учебен материал спрямо реалния процес на учене, (8) подпомагане на успешно приближаване до целевите умения. Изграждането на индивидуални когнитивни учители се сблъсква с две основни предизвикателства (Aleven 2010 p.57): 1.) гъвкавост за нагаждане към реалните решения на учащите и 2.) когнитивна недежност, която да отговаря точно на учебните единици, изучавани от учащите. Самото название на индивидуалните когнитивни учители е също проблематично, тъй като интелигентните системи за индивидуално обучение също могат да бъдат базирани на когнитивната наука и същевременно да не се наричат индивидуални когнитивни учители.
Основна литература
[1] Aleven V. (2010) Rule-based cognitive modeling for intelligent tutoring systems. In: Nkambou R., Bourdeau J., Mizoguchi R. (eds.) Advances in Intelligent Tutoring Systems (pp.33-62). Berlin: Springer verlag.
[2] Anderson J. R. (1983) The Architecture of Cognition. Cambridge, MA: Harvard University Press.
[3] Anderson J. R., Corbett A. T., Koedinger K. R., Pelletier R. (1996) Cognitive Tutors: Lessons Learned. ARI Research Note 96-66. United States Army, Research Institute for the Behavioral and Social Sciences.
[4] Blessing, S. (2011) The Cognitive Tutor™: Successful Application of Cognitive Science.
[5] Koedinger K. & Corbett A. (2006), Cognitive Tutors, in Sawyer, L., Ed., The Cambridge Handbook of the Learning Sciences (pp. 61-77) Cambridge University Press.