View source for Didactical engineering/bg

<h1>Дидактично инженерствo</h1>

<u>раб. версия 1</u>

'''Editor''': Michèle Artigue, DIDIREM, Université Paris 7. 

'''Contributors''': …/…

'''Adaptation''': Krassen Stefanov, University of Sofia (BG)

====Определение====
Дидактичното инженерство представлява проектиране и експериментиране с преподавателски техники чрез възприемане на вътрешен режим на валидиране, базиран на сравнение между предварителния и последващия анализ в рамките на теорията за дидактичните ситуации. То включва 4 стъпки:
1)	предварителни анализи, проучващи епистемологичните, когнитивни и институционални условия и ограничения
2)	 дизайн и предварителен анализ с особено внимание върху идентифицирането на и избирането на стойности за дидактичните променливи и внимание за техния потенциален ефект на взаимодействието между студентите и околната среда. 
3)	експериментиране 
4)	последващ анализ и валидиране на хипотезите на дизайна 
====Коментар по развитието на термина====
Терминът „дидактично инженерство” е въведен в обучението по математика от френски изследователи в началото на 80-те г. (e.g. Chevallard 1982) за отбелязване на специфична форма на дидактичния дизайн, вдъхновен от теорията за дидактичните ситуации (Brousseau, 1997). Дидактичното инженерство става предпочитана методология за проучване в това общество.    
„Сравнени с другите видове проучвания, базирани на класически експерименти, методологията на дидактичното инженерство се характеризира с регистър, в който се разполагат и методите за валидиране, които се използват. [...] Осъществява се посредством казуси, където валидирането е основно вътрешно, базирано на различията между предварителния и последващия анализ” (Artigue, 1992, p. 44) 

Терминът придобива по-широко приложение в различни научни области и извън областта на чистата математика, за обозначаване на дизайни на научни изследвания и на тяхната реализация, имащи тези характеристики. Връзките на тези конструкции с теория на дидактичните ситуации са повече или по-малко силни, дори когато тези дизайни имат за цел да стимулират математическата отговорност на студентите посредством дидактично взаимодействие с околната среда” (Warfield, 2006). Дидактичното инженерство включва и дизайни за обучение на учители.   
====Сродни термини====
Дизайн на изследвания, дидактичен дизайн, дизайн на преподаване, учебен дизайн
Проблематика на превода
Френски: ingénierie Didactique
Испански: ingeniería didáctica 
====Дисциплина====
In TEL research, didactical engineering has played an essential role for identifying the learning and teaching affordances of technology in school settings as these could not be inferred from naturalistic observations. In such research, the way digital artifacts, considered as elements of the “milieu”, impact learning processes by creating new possibilities of action and interaction with the “milieu” and by changing their economy has been emphasized.
В изследванията свързани с ОПТ (обучението, подпомагано от технологии), дидактичното инженерство е изиграло водеща роля за идентифициране на възможностите за прилагане на технологиите в ученето и преподаването в училищна среда, тъй като това не може да бъде разбрано чрез прости наблюдения. В тези изследвания се набляга на това как цифровите артефакти, разглеждани като елементи на околната среда, влияят на учебните процеси посредством създаване на нови възможности за действие и взаимодействие със средата и чрез промяна на тяхната икономика.   
====Основна литература====
[http://rdm.penseesauvage.com/DIDACTIC-ENGINEERING.html] Artigue M. (1992) Didactic engineering. In: Douady R., Mercier A. (eds.) Research in Didactique of Mathematics. Selected Papers, pp. 41-66. Grenoble : La Pensée Sauvage. (translation of : Artigue M. (1990) Ingénierie didactique. Recherches en Didactique des Mathématiques, vol. 9/3, 281-308).

[http://hal.archives-ouvertes.fr/hal-00699775/] Artigue M. (2009). Didactical design in mathematics education. In, C. Winslow (ed.), Nordic Research in Mathematics Education. Proceedings from NORMA08 in Copenhaguen, April 21-April 25, 2008. pp. 7-16. Sense Publishers.

[http://books.google.fr/books/about/Theory_of_Didactical_Situations_in_Mathe.html?hl=fr&id=P9T1a_HGBmgC] Brousseau, G. (1997). Theory of didactical situations in mathematics. Kluwer Academic Publishers.

[http://yves.chevallard.free.fr/spip/spip/IMG/pdf/Sur_l_ingA_c_nierie_didactique_-_YC_-_1982.pdf] Chevallard  Y. (1982), Sur l’ingénierie didactique. Contribution à la préparation de la IIe Ecole d’Eté de Didactique des Mathématiques, Note de travail, IREM d’Aix-Marseille.

[http://rdm.penseesauvage.com/En-amont-et-en-aval-des.html] Margolinas, C., Abboud-Blanchard, M., Bueno-Ravel, L., Douek, N., Fluckiger, A., Gibel, P., et al. (Eds.). (2011). En amont et en aval des ingénieries didactiques. Grenoble: La pensée sauvage.

[http://69.8.231.237/uploadedFiles/Publications/Journals/Educational_Researcher/3805/329-342_06EDR09.pdf] (Ruthven K., Laborde C., Leach J., Tiberghien A. 2009). Design Tools in Didactical Research: Instrumenting the Epistemological and Cognitive Aspects of the Design of Teaching Sequences, Educational Researcher, Vol. 38, No. 5, pp. 329–342.

[http://www.math.washington.edu/~warfield/Inv%20to%20Did66%207-22-06.pdf] Warfield, V. M. (2006). Invitation to Didactique.